BGFlora.eu

 

Saxifraga paniculata Mill.

Saxifraga paniculata Mill., Gard. Diet. ed. 8 (1768) No 3; Fuchs, Ber. Schw. Bot. Ges. LXX (1960) 46; D. A. Webb, Fl. Eur. 1(1964)380; S. aizoon Jacq., Fl. Austr. V(1778) 18, t. 438; Vel., Fl. Bulg. (1891) 193; Стоян. Стеф., Фл. Бълг. изд. 1, 1(1924)553 ; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. 1 (1925) 646; S. crustata auct. bulg. non Vest. Дебелецoва каменоломка

Семейство: Saxifragaceae Juss.
Род: Saxifraga L.
Вид: Saxifraga paniculata Mill.
Българско име: Дебелецова каменоломка


Описание:

Многогодишно растение. Гъсто туфесто. Стъблата стелещи се, 3 - 5 см дълги, с малобройни останки от стари листа, разклонени. Листата последователни; приосновните извити нагоре, събрани в плътна, полусферична розетка, (5) 12 - 40 (60) мм дълги и 2 - 8 мм широки, 2 - 7 пъти по-дълги, отколкото широки, обратно яйцевидни до продълговато лопатовидни или удължено езичести, постепенно стеснени, цели, в основата постепенно стеснени в къса широка дръжка, в долната половина по ръба дълго ресничести, в горната едро напилени, с ясен хрущялен ръб и многобройни точковидни жлези, отделящи калциеви соли, натрупващи се обикновено по зъбците около жлезите, месести, кожести, голи на върха, заострени или притъпени, синьозелени до сивозелени, в основата често възпурпурни; стъбловите листа 5 - 15 мм дълги и 3 - 5 мм широки, многобройни, долните удължено обратно яйцевидни, горните удължено лопатовидни, с къси широки дръжки на върха притъпени или заострени, голи или в основата по ръба и гърба жлезисто влакнести, с ясен хрущялен ръб, в долната половина с малобройни реснички, в горната едро напилени, с многобройни жлези, секретиращи калциеви соли. Цветоносните стъбла изправени, (4) 12 - 30 см високи, разклонени в горната половина, сивозелени, в основата възпурпурни, гъсто покрити с къси жлезисти власинки. Съцветията връхни, рехави, метличести или гроздовидни; цветовете многобройни или малобройни; цветоносните клонки с по 1 – 3 (4 - 5) цвята, разперени или възходящи, жлезисто влакнести. Прицветниците 2 - 4 мм дълги и 1 - 2 мм широки, тясно ланцетни, зелени до пурпурни, на гърба в основата разсеяно жлезисто влакнести. Цветните дръжки 1 - 5 мм дълги, жлезисто влакнести, обикновено по-къси от кутийките. Чашелистчетата I – 2 мм дълги и 0,5 - 1,5 мм широки, сраснали в основата , триъгълно яйцевидни или тясно яйцевидни, притъпени или заострени, от външната, страна в основата късо жлезисто влакнести. Венчелистчетата (3) 4 – 6 мм дълги и 1,5 - 4 мм широки, в основата постепенно стеснени в къс нокът, целокрайни, бели или бледо жълтеникави с червени точки, с 3 - 5 неясни жилки, голи, равни помежду си, 2 - 3 пъти по-дълги от чашката. Тичинковите дръжки нишковидни, прашниците жълти. Кутийката 3 - 6 мм в диаметър, почти кълбеста; стълб-четата разперени. Семената (0,8) 1 мм дълги, удължено яйцевидни, на върха заострени, съвършено фино зърнеста, кафявочерни.

Изменчивост
1.   Розетковите листа обратно яйцевидни до продълговато лопатовидни, в горната част разширени, от средата клиновидно стеснени ................................................................................................................................................................................................................................ . 2
1*      Розетковите листа удължено езичести, постепенно стеснени . ........................................................................................................... . .3

  1.   Розетковите листа 2 - 3 пъти по-дълги, ртколкото широки . . . var. brevifolla (Engl.) Kuzm., comb, n.; S. aizoon var. brevifolia Engl., Monogr. Saxifr. (1872)224; aizoon var.: moesiaca Vel., Osterr. Bot. Zeitschr. XLII (1892) 14; aizoon f. orbiculata Dav. -in herb. — Средна Стара планина, Западни гранични планини (Осоговска планина), Родопи.

2*     Розетковите листа повече от 3 пъти по-дълги, отколкото широки . . . var. paniculate; S. aizoon var. alpicola auct. bulg. non Jordan; S. aizoon f. intermedia et f. balcanica Dav. in herb. — Средна и Западна Стара планина, Витоша (Белчова скала), Знеполски район (Руй, Трънско, Конявска пл.), Западни гранични планини (Осоговска пл.), Беласица, Сла­вянка, Пирин, Рила, Родопи.
3.  Съцветието метличесто, многоцветно. Листата обикновено по-дълги от 20 мм. Цветоносните стъбла 20 - 30 см  високи . . . var. recta (Lap.) Kuzm., comb. n.; S. recta Lap., Fig. PI, Pyr. I (1801) 33; S. aizoon var. recta (Lap.) Ser. in DC., Prodr. IV (1830) 19; S. aizoon var. robusta Engl., op. c. 294; S. aizoon var. cultrata (Schott, Nym. et Kotschy) Engl, et Irmsch., Pflanzenreich, 117, IV, 1 (1916) 500; Vel., Sitzb. Bot. Ges. Wien VII (1910) 23; S. cultrata Schott, Nym. et Kotschy, Analect. Bot. (1854) 23; S. aizoon var. basarensis Vel., Fl. Bulg., Suppl. I (1898) 114; S.aizoon f. grandis Dav. in herb. — Средна Стара планина, Пирин, Рила.
3* Съцветието гроздовидно, малоцветно. Листата до 20 мм дълги. Цветоносните стъбла (12) 15 -  20 см високи . . . var. orientalis (Engl.) Kuzm., comb. n.; S, aizoon var. orientalis Engl.; op. c. 245; aizoon Panc, ex Vel., op. c. 114; S. aizoon var. racemulosa Рапć., Elem. Fl Bulg. (1883)30; S. aizoon var. orbelica Vel., Osterr., Bot. Zeitschr. (1901) 30 — Пирин, Рила.

* S. stolonifera Meerb., Afbeeld. (1775) t. 23; Jacq., Misc. I (1781) 317; S. sarmentosa L„ in Ellis, Descr. Dionaea Cur. Schreb. (1780) 16; L. fib, Suppl. (1781) 240
Многогодишни. Стъблото късо, c многобройни стелещи се гъсто червеникаво влакнести издънки; Листата 30 - 50 мм дълги и 3 - 9 мм широки, закръглено бъбрековидни, плитко наделени, назъбени, месести, зелени със синкави петна отгоре, пурпурно червени отдолу, Съцветието рехава многоцветна меглица.
Отглеждано като стайно декоративно растение.
Произхожда от Японо-Китайската област.


Период на цъфтеж: Цъфти V—VIII, плодоноси VII—IX.


         Разпространение в България:

По скалисти места, често на варовик, в планинския и високопланинския пояс. Западна и Средна Стара планина, Знеполски район, Витошки район (Витоша), Западни гранични планини (Осоговска планина), Беласица, Сла­вянка, Пирин, Рила, Родопи, между 850 и 2800 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.


      Общо разпространение: Централна и отчасти Източна и Северна Европа, Северна Америка.


Защитен статус: 


Видът не е защитен от Закона за биологичното разнообразие, Приложение № 3, към член 38; Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие


Лекарствено растение: не е лекарствено растение. http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096 


Източник: „Флора на НР България”, том IV, БАН, София, (1970)

 

1. 2.

Saxifraga paniculata 1. Saxifraga paniculata 2.

 

 E-mail: krnanev@gmail.com                                                                                                                  © K.Nanev   

обратно към НАЧАЛОТО


Авторско право К. Нанев© 2012. Всички права запазени.