BGFlora.eu

 

Saxifraga rotundifolia L.

Saxifraga rotundifolia L., Sp. PL ed. 1 (1753) 403; Hayek, Prodr.Fl. Penins. Balc. I (1925) 635; D. A. Webb, Fl. Eur. I (1964) 369  — Кръглолистна каменоломка

Семейство: Saxifragaceae Juss.
Род: Saxifraga L.
Вид: Saxifraga rotundifolia L.
Българско име: Кръглолистна каменоломка


Описание:

Многогодишнорастение. Коренището пълзящо, хоризонтално, масивно, с няколко розетки и стъбла, с малобройни останки от стари листа. Стъблата изправени или възходящи, 20 - 50 (100) см високи, кръгли, голи или влакнести. Листата последователни; приосновните листа 25 - 75 мм дълги и 30 - 85 мм широки, събрани в розетка, бъбрековидни до почти кръгли, в основата сърцевидни, внезапно или постепенно преминаващи в 4 - 18 мм дълга влакнеста дръжка, неравно, едро, закръглено до триъгълно назъбени или напилени, зъбците неправилни, едри, триъгълни, остри, по-рядко петурите дълбоко триъгълни или длановидно наделени, всеки дял с по три зъбци с тесен и ясен хрущялен ръб или без хрущялен ръб, възголи или отгоре зелени, разсеяно, отдолу тъмнозелени до пурпурни, гъсто влакнести, възкожести, стъбловите листа малобройни, закръглено бъбрековидни до триъгълно назъбени или наделени, разсеяно влакнести, с дръжки. Цветоносните стъбла 15 - 70 (100) см дълги, просто,. жлезисто или смесено влакнести до възголи, в основата удебелени, на върха обикновено разклонени, по-рядкo прости. Съцветията рехави, многоцветни, по-рядко сбити, малоцветни метлици; цветоносните клонки разперени, по-рядко изправени, разсеяно до гъсто просто или жлезисто влакнести. Прицветниците 3 - 4 мм дълги и 1 мм широки, линейно ланцетни, възголи до просто или жлезисто влакнести. Цветните дръжки около 2,5 см дълги, често равни на кутийката, обикновено гъсто жлезисто влакнести. Чашелистчетата 2 - 3 мм дълги и 1 мм широки, почти до основата свободни, удължено триъгълни до триъгълно ланцетни, на върха заострени, целокрайни, от външната страна жлезисто влакнести, зелени, при плода разперени или изправени, неподвити. Венчелистчетата 5 - 11 мм дълги и 2,5 - 4,5 мм широки, равни помежду си, широко елиптични до продълговато обратно яйцевидни, целокрайни, в основата стеснени в къс, понякога неясен нокът, бели, обикновено в основата с жълти, нагоре червени точки, голи, 2 - 4 пъти по-дълги от чашката. Тичинковите дръжки нишковидни, в основата слабо разширени; прашниците жълти. Кутийката 4,5 - 6 мм дълга и 3 - 4 мм широка, яйцевидна до удължено яйцевидна; стълбчетата разперени. Семената (0,5) 0,8 — 0,9 мм дълги, удължено яйцевидни, съвършено фино брадавчести, тъмнокафяви до кафяво черни.

Изменчивост

1.    Листата с ясен хрущялен ръб                       subsp. rotundifolia  ..................................................................................................................................2
1*   Листата без хрущялен ръб . . . subsp. chrysosplenifolia (Boiss.) D. A. Webb, comb, et st.n.; S. chrysosplenifolia Boiss., Diagn. PI. Or. Nov. ser. 1, III (1843) 20; Engl, et Irrasch., Pflanzenreich IV, 117 (1916) 195; Hayek, op. c., 636; D. A. Webb, Fl. Eur. I (1964) 369; S. rotundifolia var. chrysosplenifolia (Boiss.) Stoj. et Stef., Фл. Бълг. изд. 1, I (1924) 550    .....................................................................................................................................................     4
2.  Листата изведнаж стеснени в дръжка. Венчелистчетата до 8 мм дълги ………........……………………………………………………………...3
2* Листата в основата постепенно стеснени в дръжка. Венчелистчетата до 11 мм дълги . ... .var. heucherifolia (Griseb. et Schenk) Engl., Mon. Sax. (1872) 116; S. heucherifolia Griseb. et Schenk, Arch. Naturg. (Berlin) XVIII (1852) 317; Vel., Fl. Bulg. Suppl. I (1898) 116; Hayek, op. c. 636; D. A. Webb, op. c. 369. Западна и Средна Стара планина. Витошки район (Витоша), Пирин, Рила, Западни и Средни Родопи.
3.  Растения високи до 20 см. Стъблата обикновено безлистни. Венчелистчетата с многобройни точки ...... . . var. geoides Griseb., Spic. Fl. Rum. Bithyn. I (184b) 336; S. rotundifolia var. heufelii auct. Стоян. Стеф., 1. c.; S. olympica auct. bulg. non Boiss.; S. rotundifolia var. taygetea auct. bulg. non Boiss. Средна Стара планина, Пирин, Рила.
3* Растения високи 20 - 70 (100) см. Стъблата облистени. Венчелистчетата обикновено с малобройни точки . ............. . var. rotundifolia. Стара планина, Витошки район (Витоша), Знеполски район (Парамунска пл.), Западни гранични планини, Беласица, Славянка, Пирин, Рила, Родопи, Тунджанска хълмиста равнина (Сакар пл.).

4  Венчелистчетата с червени точки. Листата остро назъбени или напилени. Стъблото и листата гъсто покрити с членести власинки . . .. var.

rhodopea (Vel.) D. A. Webb, comb, et st. a.**; S. rhodopea Vel., Fl. Bulg. (1891) 645; S. chrysosplenifolia var. rhodopea Vel., Fl. Bulg. Suppl. I (1898) 116; Engl, et Irmsch., 1. c. Западни (Ели дере), Средни (Асеновградско, Бачково) и Източни (Харманли) Родопи.
L е с t о t у р е : Ad Stanimaka V (1891), leg. Stribrnyi (PRC!)
4*   Венчелистчетата без червени точки. Листата закръглено назъбени Стъблото и листата разсеяно влакнести до възголи ......................... var. chrysosplenifolia. Пирин.

Общо разпространение. Централна и Южна Европа, Югозападна Азия (Мала Азия), Кавказ.

Забележка: Видът е силно изменчив по отношение назъбването, наделяването и размера на листата, наличието или отсъствието на хрущялен ръб, основата на листната петура и преминаването ù в листна дръжка, размерът и облистването на стъблото, формата на цвета и венчелистчетата, наличието и броя на точки върху тях и пр., което е довело до отделянето на значителен брой видови и вътревидови таксони (вж. Boissier, 1872; Halascy, 1901). Тъй като на Балканския полуостров тези вариации са най-ясно изразени и преходните форми между тях многобройни (така heucherifolia показва характерна особеност на листния ръб и основа на листната петура близки до chrysosplenifolia, а rhodopea е преходен между rotundifolia и chrysosplenifolia) е възприета концепцията на D. A. Webb обособяващ два подвида и четири вариетета.


Период на цъфтеж: Цъфти VI - IX, плодоноси VIII—X.


         Разпространение в България: Из сенчести влажни гористи и каменисти места, по планинските мочурливи и заторфени ливади, край скали и планински поточета, в предпланините и планините. Стара планина, Знеполски район, Витошки район, Западни гранични планини, Беласица, Славянка, Пирин, Рила, Родопи, Тунджанска хълмиста равнина, от 100 до 2700 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.


      Общо разпространение: Централна и Южна Европа, Югозападна Азия (Мала Азия), Кавказ.


Защитен статус: 
Видът не е защитен от Закона за биологичното разнообразие, Приложение № 3, към член 38; Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие


Лекарствено растение: лекарствено растение.- http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096 


Източник: „Флора на НР България”, том IV, БАН, София, (1970)

 

1. 2.

Saxifraga rotundifolia 1. Saxifraga rotundifolia 2.

 E-mail: krnanev@gmail.com                                                                                                                  © K.Nanev   

обратно към НАЧАЛОТО


Авторско право К. Нанев© 2012. Всички права запазени.