BGFlora.eu

 

Sideritis scardica Griseb.

2644 (2). S. scardica Griseb., Spicil. Fl. Rumel., 11(1844) 144; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Bale., II (1929) 257; Heywood, Fl. Eur., Ill (1972) — Пирински миризлив бурен

Семейство: Labiatae Juss. (Lamiaceae)
Род: Sideritis L.
Вид: Sideritis scardica Griseb.
Българско име: Пирински миризлив бурен

Описание:

Многогодишни растения. Коренището пълзящо. Бяло влакнесто растение. Стъблата 15 - 40 см високи, изправени или възходящи, най-често неразклонени, в основата вдьрвенели. Листата с къси дръжки или приседнали, целокрайни или слабо назъбени, сиво влакнести; долните 40 - 80 мм дълги и 5 - 20 мм широки, обратно ланцетни, продълговати до продълговато ланцетни; средните и горните 30 - 70 мм дълги и б - 12 мм широки, продълговато елиптични до линейни. Цветните прешлени многоцветни, сближени в 50 - 80 мм дълго, гъсто класовидно съцветие. Присъцветниците различаващи се от листата, с почти кожеста консистенция, при узряване лимоненожълти; долните елиптични до 40 мм дълги и 15 - 20 мм широки; средните закръглено сърцевидни, изведнъж заострени, 12 - 20 мм дълги, по-дълги от цветовете. Чашката тръбесто звънчевидна, 9 - 12 (-13) мм дълга с 10 жилки; зъбците триъгълно ланцетни, заострени 3 - 5 (-6) мм дълги, обикновено два пъти по-къси от тръбицата. Венчето 10 - 15 мм дълго, лимоненожълто, покрито със жлези; горната устна изправена, почти плоска, цяла; долната устна 3-делна с по-широк и врязан среден дял. Орехчетата яйцевидни на върха заоблени, гладки.

Стопанско значение. Лечебно растение. Използват се цъфтящите връхни части на стъблото (Herba Sideritis scardicae) като отхрачващо и смекчаващо средство при кашлица и бронхити. Установени са етерично масло, горчиви вещества, флавоноиди и танини.

„Флора на НР България, том IX, БАН, София, (1989)”

Период на цъфтеж: Цъфти: VI - VIII.

Разпространение в България: По сухи каменисти и тревисти места на варовит терен в планините Сла­вянка (над с. Парил и с. Голешево), Средни (Триград) и Западни (Доспат) Родопи, Южен Пирин (връх Баба, връх Орлек, над Папазчаир), от 1000 до 2200 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Централната част на Балканския полуостров (Албания, Гърция, Югославия). Балкански ендемит.

Защитен статус:  Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: да, лекарствено растение е. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096 

Източник:  „Флора на НР България, том IX, БАН, София, (1989)”

1. 2. 3. 4. 5. 6. 7. 8. 9.

****************************************************************************

Червена книга на Република България - Електронноиздание

http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/

Пирински чай (Мурсалски чай)

Sideritis scardica Griseb.

Сем. Lamiaceae – Устноцветни

Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(ii,iii,v)+2ab(ii,iii,iv); C2a(i)]. ЗБР. Балкански ендемит.

Морфология и биология. Многогодишно тревисто бяло влакнесто растение. Стъблата високи 15 40 cm, разклонени или неразклонени, в основата вдървенели. Листата срещуположни, сивовлакнести. Цветните прешлени многоцветни, сближени в гъсто класовидно съцветие. Средните присъцветни листа дълги 12 20 mm, по-дълги от цветовете. Чашката тръбестозвънчевидна, Венчето лимоненожълто, покрито с жлези. Плодовете яйцевидни орехчета. Цв. VI VIII, пл. VIII−IX. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена.

Местообитания и популации. Расте по открити, сухи, каменисти места на варовит терен върху плитки и ерозирани хумусно-карбонатни почви. Среща се в границите на субалпийския и алпийския пояс заедно с високопланински, предимно скални, растения. Популациите на вида са с численост не повече от 2000 индивида.

Разпространение в България. Славянка, Пирин (Ю.), Pодопи; от 1000 до 2200 m. н. в.

Общо разпространение. Централната част на Балкански полуостров (Албания, България, Гърция, Р Македония).

Отрицателно действащи фактори. Много ограниченото разпространение, малката численост на популацията и активното събиране с търговска цел като лечебно растение водят до пълно унищожаване на популациите.

Предприети мерки за защита. Видът е в Списък на лечебните видове под специален режим на опазване и ползване. Част от популациите на вида са включени в  резерват „Алиботуш“ в Славянка, национален парк „Пирин“ и защитена местност „Триградско ждрело“ в Родопите. Находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Проучена е биологията на развитие и сега се отглежда в култура на площ около 50 дка в страната.

Необходими мерки за защита. Необходимо е видът да бъде защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие. Разширяване на културните площи, заети с отглеждане на вида и съхраняване на семена в семенна банка.

Литература: Аликовски, 1983; Асенов, 1989; Ганчев, 1989; Евстатиева и др., 1990; Еvstatieva & Koleva, 2000; Yordanova & Apostolova, 2000.

Автор Люба Евстатиева

*   *   *

E-mail: krnanev@gmail.com

© K.Nanev

обратно към НАЧАЛОТО


Авторско право К. Нанев © 2012. Всички права запазени.