BGFlora.eu

 

Silene fabarioides Hausskn.

S. fabarioides Hausskn., Mitt. Thur. Bot. Ver. N. F. V (1893) 47; F. N. Williams, Journ. Linn. Soc. XXXII (1896) 43; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. I (1924) 256; Chater et Walters, Fl. Eur. 1 (1964) 169;. Exs. PI. Bulg. Exs. No 535 — Мехуресто плюскавиче

Семейство: Caryophyllaceae Juss.
Род: Silene L.
Вид: Silene fabarioides Hausskn.
Българско име: Мехуресто плюскавиче

Описание:

Едно до двегодишно, голо, 25 - 65 см високо растение. Стъблата единични, или няколко, изправени дъговидно извити в основата, приповдигащи се. Приосновните листа, в розетка, тясно елиптично лопатовидни или обратно клиновидни, до 5 см дълги, до 2,5 см широки, целокрайни или с фино назъбен хрущялен ръб; стъбловите 4 (5) двойки, месести; долните обратно яйцевидно ланцетни, 2,5см дълги, 1 - 2 см широки; горните по-малки, широко ланцетни до ланцетни; всички по-късо или по-дълго заострени. Съцветието връхен дихазий с два еднакви 15 – 30 см дълги дяла; последните развити в несиметрични дихазии с удължени междувъзлия, по-дълги от скъсените клонки на съцветието. Прицветниците триъгълни, ципести, по ръба, понякога и по повърхността ресничести. Цветовете двуполови, с наведени след оплождането изправени дръжки. Чашката гола, ципеста, белезникава до светлорозова, по време на цъфтежа широко елипсовидна, в основата леко вдлъбната, 10 - 10,5 мм дълга, 6 - 7 мм широка, при плода обратно яйцевидно силно издута, до 14 мм дълга и до 10,5 мм широка, неприлепваща към плода с 10 ясни червеникави, по-рядко кафяви или сиви, силно анастомозиращи, непродължаващи в цветната дръжка жилки; чашечните зъбци 2,5 - 3,5мм дълги, по ръба голи, самият връх късо ресничест. Венчелистчетата бели, с обратно тясно стреловиден, в горния край уховидно разширен, гол, почти неподаващ се над чашката, 8,5 - 9 мм дълъг нокът; пластинката до основата двуделна, с обратно яйцевидно клиновидни, 3,5 - 4 мм дълги дялове, в основата с коронка от два 2,2 - 2,5 мм дълги израстъци. Плодникът гол. Стълбчетата 3. Плодната кутийка кълбесто крушовидна, силно изтънена в горния край, при узряване се втвърдява, с 1,6 - 1,7 мм широк отвор, до 10,5 мм дълга, едва по-дълга от чашката, с разперени зъбци, в долната част тригнездна. Карпофорът гол, 2 - 2,2 мм дълъг. Семената бъбрековидни, 1,1 - 1,2 мм, дълги, тъмносиви до сивокафяви, брадавичести; брадавичките с черни върхове.


Период на цъфтеж: Цъфти/ V—VIII.


         Разпространение в България:

По скални, предимно варовити места и каменливи поляни. Знеполския район (Голо бърдо; с. Земен, Кюстендилско), Витошкия район (Плана планина), .Славянка, Средните Родопи, между 500 и 2200 м надморска  височина. Посочва се за Пирин (Vel., 1910; Урум., 1923). (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Забележка: Във „Флора на България”, Н. Стоянов, Б. Стефанов, част I, Наука и изкуство, София, (1967) се посочва като едно от находищата на този вид Витошки район (Лозенска планина), вместо Плана планина както е във „Флора на НР България”, том III, БАН, София, (1967). Моите снимки на този вид са от Лозенската планина.


      Общо разпространение: Гърция (Тесалия и Епир и Македония). Балкански ендемит


Защитен статус: 
Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие


Лекарствено растение: не е лекарствено растение.- http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096 


Източник: „Флора на НР България”, том III, БАН, София, (1967)

1. 2. 3. 4. 5. 6.

 

 E-mail: krnanev@gmail.com                                                                                                                  © K.Nanev   

обратно към НАЧАЛОТО


Авторско право К. Нанев© 2012. Всички права запазени.