BGFlora.eu

 

Silene vulgaris (Moench) Garke

Семейство: Caryophyllaceae Juss.
Род: Silene L.
Вид: Silene vulgaris (Moench) Garke
Българско име: Обикновено плюскавиче


Описание:

Чашката с 5 зъбчета и 10 - 30 жилки, венчелистчетата с линеен нокът; при основата на петурката им обикновено има израстъци, които образуват коронка; 3 стълбчета; кутийката при основата си 3-гнездна се отваря на върха с 6 зъбчета. Семената грапави.

*   *   *

2.  Чашката мехуресто подута. …………………………………................................................................................................…………….. 3
3.  Чашката с 20 надлъжно разположени жилки ……….................................................................................…  S. vulgaris (Moench) Garke

 

Silene vulgaris (Moench) Garcke (Behen v. Moench, S. venosa Aschers., S. inflata Sm.)(Многогодишно растение) — По баирите, из храсталаците, в ливадите и др. Разпространено (1 - 3). VI - IX. Фиг. 449.

1.   ssp. vulgaris — Стъблото изправено или само в основата си полегнало. Коре­нището не е вдървеняло; съцветието с повече от 3 цвята ………………………….................................................................................................................................................………. 2.
1*. ssp. alpina Sch. et Kell. (S. inflata II. prostrata Gaud.) — Коренището дървенисто; стъблата полегнали, 10 - 20 см дълги................... Съцветието от 1 - 3 цвята; венчето без коронки. Стара пл., Рила.
2.   Листата голи или само по перваза ресничести  …………………….........................................................................................……… 3.
2*. Листата с влакнеста повърхност; var. pubescens Giirke (Cucubalus aritelopum Vest.) — В планините (1000 - 2300 м). Западна......... Стара планина, Западна Средна гора, Рила, Пирин, Славянка.
3.   Чашката при плодовете 1,5 - 2 см дълга ................................................................................................................................................... 4.
3*. Чашката при плодовете 0,6 - 1,2 см дълга: var. microcalyx Beck — Станке-димитровско........................................................................
4.   Листата ланцетни или елиптично-ланцетни, 3 - 12 см дълги и до 4 см широки   …...................................................................…... 5.
4*. Листата тясно-ланцетни или линейно-ланцетни, 3 - 8 см дълги и 0,3 - 1 см ши­роки, с паралелни первази; var. glareosa (Jordan) Marsden-Jones et Turrill (S. g. Jordan, angustifolia auct. Fl. Bulg. vix Guss,) — По-рядко от предходните форми и по-често в западните части на страната, в предпланините.
5.   Чашката с ясна мрежа от жилки; венчелистчетата с коронки. Листата 1 - 2,5 см широки: var. vulgaris.................................................
Освен широко разпространената типична форма у нас се срещат още: f. colorata (Hampe) Hayek (S. inflata, var. c. Hampe) — венчето розовочервено (Славянка) и f. carpatica Zap. — Цветовете по-едри; чашката до 2 см дълга, с виолетови жилки. Петурката на венчето до 8 мм дълга. Рила (Мусала).
5*. Чашката с неясни жилки; венчето без коронка. Листата 2 - 4 см широки: var. commiitata Gurke (S. inflata var. balcanica Vel.)............ Разпространено, предимно в пред­планините и планините; Рила (до 2200 м), Родопите.

„Флора на България”, част I, Н. Стоянов, Б. Стефанов, Б. Китанов, НИ, София, (1966)

Silene cucubalus (L.) Wibel, Prim. - Обикновено плюскавиче

Silene cucubaius (L.) Wibel, Prim. FL Werthem. (1799)241; Rohrb, Monogr. Silene (1868)84; Cucubaius behen L., Sp. Pl.ed. 1 (1753) 414, non Silene behen L.; S. inflata (Salisb.) Sm., Fl. Brit. (1800) 467; Vel., Fl. Bulg. (1891)61; F.N. Williams, Journ. Linn. Soc. XXXII (1896)47; Cucubaius inflatus Salisb., Prodr. (1796) 302; S. venosa (Gilib.) Aschers., Fl. Brand. II (1859) 23; Стоян. Стеф., Фл. Бълг. изд. 1, I (1924) 373; Cucubaius venosus Gilib., Fl. Lith. II (1781) 165; S. vulgaris (Moench) Garcke, Fl. Deutschl. ed. 9 (1869) 64; Hayek, Prodr. Fl. Penins., Balc. 1, (1924) 256; Chater et Walters, FL Eur. 1(1964) 168; Behen vulgaris Moench, Meth. (1794) 709; Cucubaius latifolius Mill., Gard. Diet, ed. 8 (1768) No 2, 3 et 4; S. latifolia (Mill.) Rendle et Britton, List Brit Seed PL (1907) 5 — Обикновено плюскавиче

Вид: Silene vulgaris (Moench) Garke
Българско име: Обикновено плюскавиче

Описание:

Многогодишно растение, 20—110 см високо. Стъблата единични или няколко изправени, рядко полегнали, гладки, голи или влакнести. Листата най-често 8 двойки, целокрайни, ланцетни, яйцевидно ланцетни, яйцевидно сърцевидни или обратно яйцевидни, 2 - 12 см дълги и 0,8 - 4,5 см широки, на върха заострени или тъпи, долните с къси дръжки или всички приседнали, често горните с основата си полуобгръщащи стъблото. Съцветието връхен симетричен или несиметричен дихазий, 10 - 45 см дълго. Цветовете двуполови или женските със стерилни тичинки. Чашката широко яйцевидна до широко цилиндрична, 8 - 20 мм дълга, гола, с 20 силно анастомозиращи жилки или с неясни жилки, при плода отдалечена от него или рядко само към най-широката му част леко прилепнала. Венчелистчетата бели, рядко розови; нокътят удължено обратно яйцевиден, линеен или клиновиден, гол, на горния край закръглен, леко подаващ се над чашката; пластинката, дълбоко двуделна, с клиновидни до обратно яйцевидни дялове, в основата без коронка. Тичинковите дръжки голи. Плодникът гол, стълбчетата 3(4). Плодната кутийка кълбовидна до конична или цилиндрична, с 6 (8 - 10) изправени, разперени или обърнати зъбци, в долната.част тригнездна, с отвор, широк 1,9 - Змм. Карпофорът гол, 2 - 4 мм дълъг. Семената бъбрековидни, 2 - 1,6 мм дълги, брадавичести; брадавичките със заострен или заоблен връх.

Забележка. S. cucubalus (L.) Wibel е силно полиморфен вид. Вариации се наблю­дават във формата, размерите и окосмяването на листата, в устройството на съцветието, в цветовете (еднополови или двуполови), в жилкуването и размерите на чашката, във формата на венчелистчетата, дължината на карпофора и особено много по отношение формата на плодната кутийка и скулптурните образувания по повърхността на семената. У нас видът е за­стъпен с голям брой с наследствено добре закрепени белези. Голямата част от тях имат ендемичен характер. Вътревидовата систематика на S. cucubalus не е проучена, което затруднява правилното идентифициране на нашите форми. Засега се счита, че българските форми се отнасят към subsp. vulgaris(Gaud.) Hayek и subsp. commatata (Guss.) Hayek.
Погрешно от Стоян, и Стеф. (1933) За страната се посочват subsp. angustifolia (Guss.) Hayek, var. carpatica Zapat., var. microcalyx Beck и f. colorata Hampe.

„Флора на НР България”, том III, БАН, София, (1967)

Б.а.: Когато в Интернет се потърси Silene cucubalus, отварят се множество сайтове озаглавени като Silene vulgaris. В мозинството от тях, английското име е bladder campion


Период на цъфтеж: Цъфти: V—VII (IX).


         Разпространение в България: По буренливи, тревисти, каменисти места и по скалите. Разпространено из цялата страна, от морското равнище до 2550 м. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.


      Общо разпространение: Европа, Азия. Пренесено в Северна Африка.


Защитен статус: 
Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие


Лекарствено растение: не е лекарствено растение. http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096 


Източник: „Флора на България”, част I, Н. Стоянов, Б. Стефанов, Б. Китанов, НИ, София, (1966);

„Флора на НР България”, том III, БАН, София, (1967)

 

1. 2. 3. 4. 5.

Silene vulgaris 1. Silene vulgaris 2. Silene vulgaris 3. Silene vulgaris 4. Silene vulgaris 5.

 

 E-mail: krnanev@gmail.com                                                                                                                  © K.Nanev   

обратно към НАЧАЛОТО


Авторско право К. Нанев© 2012. Всички права запазени.