BGFlora.eu

 

Soldanella hungarica Simonk.

Soldanella hungarica Simonk., Enum. Fl. Transs. (1887) 461; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. II (1928); S. Pawl., Fl. Eur. Ill (1972) 24; S. alpina var. hungarica (Simonk.) Stoj. et Stef., Фл. Бълг. изд. 1, II (1925) 865; 5. al­pina auct. Stoj. et Stef. I.e. et auct. bulg. all. 5. montana auct. Stoj. et Stef., 1. c. et auct. bulg. all.p. p.; 5. major auct. bulg. non Neilr. - Унгарско крайснежно звънче

Семейство: Primulaceae Vent.
Род: Soldanella L.
Вид: Soldanella hungarica Simonk.
Българско име: Унгарско крайснежно звънче


Описание:

Многогодишни растения. Коренището скъсено, косо; корените нишковидни. Стъблото 5 -  20 см високо, 1 - 5 мм в диаметър, при прецъф - тяване удължаващо се с 1/3, към върха постепенно сгъстяващо се, дълго жлезисто влакнесто. Листата 2,0 - 4,8 см дълги, 2,0 - 5,5 см широки, бъбрековидни, слабо кожести, отгоре голи, неравномерно брадавичести или гладки, зелени, отдолу голи, виолетови, по ръба неправилно вълновидни, на 2 - 9 см дълга, постоянно дълго жлезисто влакнеста дръжка. Сенникът рехав; цветовете 2 - 5; прицветниците 3 - 5 мм дълги, 1,0 - 1,5 мм широки, ланцетни, дълго жлезисто влакнести. Цветните дръжки 2 - 5 мм дълги, при прецъфтяване удължаващи се, 4 - 5 :клетъчно жлезисто влакнести. Чашката 2,5 - 4,0 мм висока, 2,2 - 3,0 мм широка, дяловете 5, ланцетни, дълго жлезисто влакнести. Венчето 12,5 - 18,0 мм дълго, в най-широката си част 8 - 15 мм широко, звънесто; венечните дялове насечни до 1/2 или 3/5 на 3 - 4 плитко врязани и по-дълбоки лентовидни, на върха заострени синьо виолетови дяла. Тичинковите дръжки късо жлезисти. Основата на прашниците закръглена. Кутийката 8 - 14 мм висока, 3 - 4 мм широка, тясно конична, отва­ряща се с 8 - 10 отсечени зъбчета, гола. Семената 1,2 - 2,0 мм дълги, 1,0 - 1,5 мм широки, неправилно многоъгълни, неясно мрежесто скулптирани, с неясен ципест ръб.

Забележка. В сравнение с карпатските (S. Pawl., 1963) височинният диапазон на нашите популации е стеснен. Те се развиват в интервала 1500 - 2700 м надморска височина. При долната граница на този интервал може да се очаква намирането на subsp. major- (Neilr.) S. Pawl., който досега не е установен у нас. От морфологична гледна точка особено интересни са популациите от Витоша. Всред тях се наблюдават индивиди, чийто индументум на стъблото отговаря на тип „alpina", а листната дръжка — на тип „hungarica". Нашите данни потвърдиха становището на S. Pawlowska, че S. alpina не се среща в България. Същевременно се посочва S. dimoniei Vierch. (S. Pawl. 1. c.). Морфологично този вид е сходен със S. hungarica s. sir., но се отличава от него по покритието на листната петура и нарязването на венчето.
Слабите следи от тип „alpina" всред популациите от унгарското крайснежно звънче могат да бъдат разглеждани като резултати от стари хибридни контакти на тетраплоидно ниво или паралелни мутации.


Период на цъфтеж: Цъфти: VI—VII, плодоноси: VI—VII.


         Разпространение в България:

По тревисти места и окрайнините на клековите групи в алпийската зона. Пирин, Рила, между 1500 и 2700 м надморска  височина. Посочва се за Средна и Западна Стара планина (Урум., 1917), Родопите (Дрен., 1934). Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.


      Общо разпространение: Централна Европа (източните части), Югоизточна Европа (Балкански полуостров).


Защитен статус: 
Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие


Лекарствено растение: не е лекарствено растение. http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096 


Източник: „Флора на НР България”, том VIII, БАН, София, (1982)

1. 2.

Soldanella hungarica_1. Soldanella hungarica_2.

 E-mail: krnanev@gmail.com                                                                                                                  © K.Nanev   

обратно към НАЧАЛОТО


Авторско право К. Нанев© 2012. Всички права запазени.