BGFlora.eu

 

Sorbus aucuparia L.

1603 (1). S. aucuparia L., Sp. Pl. ed. 1 (1753) 477; Schneider, III. Handb. Laubholzk I (1906) 683; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balcá. I (1926) 747; Yarburg et Kárpáti, Fl. Eur. II (1968) 68; Pyrus aucuparia (L.) Gaertner, Fruct. Sem. Pl. II (1790) 45; Стоян. Стеф., Фл. Бълг., изд. 1, I (1924) 565; Exs.: Pl. Bulg. Exsicc. No 451 — Офика

Семейство: Rosaceae Juss.
Род: Sorbus L.
Вид: Sorbus aucuparia L.
Българско име: Офика

Описание:

Многогодишно растениеие. Стъблото 4 - 15 (20) м високо, с гладка кора и косо нагоре разперени клони. Короната яйцевидаа. Младите клонки мъхнати, по-късно белезникави. Пъпките наплъстени, до 1,5 см дълги, тъпи, черно виолетови, връхните удължено конични, по-дълги от страничните. Листата сложни, перести, в общо очертание ланцетни, 10 - 20 (22) см дълги, с (4) 5 - 7 (8) двойки листчета, опадливи; листчетата ланцетни или продълговато ланцетни, (2,5) 3 – 6 (-9) см дълги, остро назъбени, понякога в долната си част целокрайни, отгоре матово зелени, отдолу сиво синкави, повече или по-малко влакнесто наплъстени, много рядко голи и плътни. Съцветията едри, 10 - 18 см в диаметър, многоцветни, отначало с влакнести клонки, после почти голи или напълно голи. Цветовете 8 - 10 (15) мм в диаметър, с остра триметиламинова миризма. Чашелистчетата повече или по- малко влакнести, по-късно оголващи се, делтовидни или понякога закръглени, 1,5 до 1,8 мм дълги, с ресничесто жлезисти зъбци. Венчелистчетата бели, закръглени (3 ) 4 - 5 мм дълги, отгоре към основата вълнесто влакнести. Тичинките 20, дълги, колкото венчелистчетата. Плодникът с 3 - 4, рядко 2 - 5 свободни, влакнести в основата си стълбчета и долен яйчник. Плодовете лъжливи, полу кълбести, сплескано сферични или яйцевидни, 6 - 9 (14) мм в диаметър, при узряване гранатово- или оранжево червени, с тръпчива или сладка месеста част, с малко или без каменисти клетки. Семената обикновено 3, тясно продълговати, със заострени краища, червеникави.

Изменчивост

subsp. aucuparia Varburg et Kárpáti, FL Eur. II 968) 68; Pyrus aucuparia subsp. typica Stoj, et Stef., op.cit. изд. 2 (1933) 516. Пъпките, листата отдолу и осите на съцветието повече или по- малко влакнести. Цветните дръжки над 2,5 см дълги. Листчетата кожести, 2,5 - 6 см дълги, затъпени, слабо отсечени или остри към върха. Чашелистчетата делтовидни, влакнести. Плодовете полукълбести. Разпространено.
var. aucuparia Листата отгоре почти голи. Разпространено.
var. lanuginosa (Kit.) Beck, Fl. Nieder-Österr. II, 1 (1892) 708; S. lanuginosa Kit. f. eliptica (Prodp.) Hayek, Prodr. Fl. Penins Balc. I (1926) 748; S. lanuginosa Kit, var. eliptica Podp., Verb. Zool.-Bot. Ges. Wien (1902) 689. Листата отгоре влакнести до бяло наплъстени,  яйцевидно ланцетни. Североизточна България (Силистренско), Източните Родопи (Харманлийско).

subsp. fenenkiana (Georg. et Stoj. Stoj.,Stef. et Kitan., Фл. Бълг.,изд. 4, 1 (1966) 525; Warburg et Kárpáti, Fl. Eur.II (l968) 68; Pyrus aucuparia subsp. fenenkiana Georg. et Stoj., Bull. Soc. Bot. Bulg V (1932) 101; Стоян. Стеф., op. tit. изд. 2 (1933) 516. Листчетата до 9 (10) см дълги, тънки, в долната си третина целокрайни, отдолу с разредени власинки. Плодовете сплескано кълбести, 10 - 12 мм дълги и 12 - 14 мм в диаметър.Съцветията с до 200 цвята. Рила (Благоевградско — край реките Илиина и Благоевградска Бистрица); Пирин (Гоцеделчевско — Ковачевски чаркове край р. Канина и Разложко — край Бялата река към Даутов връх), от 900 до 2000 м надморска височина.

Стопанско значение. Декоративно и лекарствено растение. Плодовете са богати на витамин С.

Хибрид: Sorbus aucuparia X S. aria

Период на цъфтеж: Цъфти: IV (V) - VI (VII), плодоноси: IX—X.

Разпространение в България: Планински гори и редини до 1800 м надморска височина. Разппространено. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Западна, Средна и Югоизточна Европа, Крим, Кавказ, Югозападна Азия, Сибир, Северна Африка.

Защитен статус:  Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: да, лекарствено растение е. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096 

Източник:  „Флора на Н. Р. България”, том V, БАН, София, (1973)

1. 2. 3. 4. 5. 6.

E-mail: krnanev@gmail.com

© K.Nanev

обратно към НАЧАЛОТО


Авторско право К. Нанев © 2012. Всички права запазени.

 

O