BGFlora.eu

 

Stachys alpina L.

2658 (1). S. alpina L., Sp. Pl., ed. 1 (1753) 581; Hayek, FL Prodr. Penins. Balc., II (1929) 287; Ball, Fl. Eur., III (1972) 153 — Алпийски чистец

Семейство: Labiatae juss. (Lamiaceae)
Род: Stachys L.
Вид: Stachys alpina L.
Българско име: Алпийски чистец

Описание:

Многогодишно растение. Коренището късо, хоризонтално. Стъблото изправено, 50 - 100 см високо, просто или разклонено, влакнесто до гъсто влакнесто, към горната част смесено просто и жлезисто влакнесто. Листата яйцевидни или удължено яйцевидни, в основата сърцевидни, към върха постепенно стеснени, по ръба едро назъбени, зелени, от двете страни повече или. по-малко влакнести, 5 - 13 см дълги, 3 - 9 см. широки, приосновните и долните стъблови с дръжки, средните с къси дръжки, най-горните приседнали, присъцветните яйцевидно ланцетни, два пъти по-дълги от прешлените. Цветовете с къси (1 - 2 мм) дръжки, по 10 - 20, събрани в класовидно съцветие, най-долните раздалечени. Прицветниците тясно линейни, почти равни на чашката, гъсто бяло влакнести и със жлезисти власинки. Чашката тръбесто звънчевидна, 6 - 12 мм дълга, зелено лилава с разперени прости и жлезисти власинки, отвътре около отвора с разсеяни дълги власинки; зъбците яйцевидно триъгълни, обилно жлезисто влакнести, горните 3 по-едри, и два пъти по-къси от тръбицата. Венчето 15 – 22 мм дълго, тръбицата почти равна на чашката; устните тъмно червено виолетови с рисунък от по-тъмни петна, отвън почти голи или влакнести, горната 4 - 5 мм дълга, долната 6 - 10 мм, средният дял широко заоблен, страничните къси. Орехчетата обратно яйцевидни, заоблени 2,2 - 2,5 мм дълги, 1,8 - 2,0 мм широки, кафяви до тъмнокафяви.

Изменчивост

1  Цялото растение сивозелено, гъсто влакнесто; стъблото в горната част с редки жлезисти власинки ........ subsp. dinarica Murb., Beitr. Fl. Südbosn. (1891) 61; S. alpina var. dinarica (Murb.) Stoj., Stef., Фл. Бълг., изд. 2 (1933) 869. Западни гранични планини, Беласица, Пирин, Рила, Родопи (Западни, Средни, Източни).
1* Растението зелено, рядко влакнесто; стъблото в горната част гъсто жлезисто влакнесто subsp. alpina .............. Средна и Западна Стара планина, Витоша, Западни гранични планини (Осоговска планина), Рила, Средна гора, Средни и Западни Родопи .................................................................................................................................................. 2
2  Горната венечна устна гола var. alpina. Средна и Западна Стара пла­нина, Витоша, Средна гора.
2* Горната венечна устна с дълги бели власинки ............... var. balcanica Stoj., Изв. Бълг. бот. друж., I (1926). Средна и Западна Стара планина, Витоша, Западни гранични планини (Осоговска), Рила, Средна гора (Лозенска планина), Средни и Западни Родопи.

Забележка. При надморска височина над 2000 м на Рила и Пирин S. alpina subsp, dinarica Murb. се отличава с по-малка височина (30 - 40 см), с единични жлезисти власинки в горната част на стъблото и още по-силно изразен сивовлакнест индументум от прости власинки.

Период на цъфтеж: Цъфти:  VI - VIII, плодоноси:  VII - IX.

Разпространение в България: По открити тревисти места, редки гори и сечища в планините. Западна и Средна Стара планина, Витошки район, Западни гранични планини (Осоговска, Влахина, Малешевска), Пирин, Рила, Средна гора и Родопите, от 900 докъм 2200 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Общо разпространение. Западна, Централна и Южна Европа, Кавказ, Югозападна Азия (Мала Азия).

Защитен статус:  Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: не е лекарствено растение. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096 

Източник:  „Флора на Н Р България”, том IX, БАН, София, (1989)

1. 2. 3. 4.

E-mail: krnanev@gmail.com

© K.Nanev

обратно към НАЧАЛОТО


Авторско право К. Нанев © 2012. Всички права запазени.