BGFlora.eu

 

Stellaria neglecta Weihe

S. negiecta Weihe in Bluff et Fingerh., Cotnp. Fl. Germ. ed. 1, I (1825) 560; S. media var. negiecta (Weihe) Mert. et Koch in Röhl., Deutschl. Fl. ed. 3, III (1831) 253; Стоян. Стеф., Фл. Бълг. изд. 1, I (1924) 407; S. media subsp. negiecta (Weihe) Murb., Bot. Not. (1899) 198; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. I (1924) 215; Стоян. Стеф., op. c. изд. 3 (1948) 413 — Едра, пренебрегната звездица

= Stellaria media Vill. (Alsine media L.): "Флора на България", Н.Стоянов, Б. Стефанов, Б. Китанов, НИ, София, (1966)

Stellaria neglecta образува част от комплекс, който включва S. media and S. pallida. Те може да се разделят изобщо по морфологични белези, обаче няма отчетливи морфологични разлики между S. neglecta and S. media, които са лесно объркващи; neglecta по-рано беше разглеждана като subspecies на S. media.[1]. Wikipedia, the free encyclopedia

Семейство: Caryophyllaceae Juss.
Род: Stellaria L.
Вид: Stellaria neglecta Weihe
Българско име: Едра, пренебрегната звездица


Описание:

Едно- двегодишни. Стъблото 20 - 80 см дълго, полегнало в основата, нагоре приповдигащо се, цилиндрично, тънко, нежно, крехко, разклонено, с една надлъжна линия от власинки по цялата си дължина, без жлезисти власинки. Долните листа яйцевидни, 1 - 2,5 см дълги и 0,5 - 1,2 см широки, в основата почти сърцевидни, на върха остри или късо заострени, повече или по-малко голи, с двойно по-дълги от листната петура дръжки; горните яйцевидно продълговати или елиптични, много по-големи (до 5 см дълги), заострени, с къса сплесната дръжка или почти приседнали, голи. Съцветието малко или много многоцветен рехав дихазий. Прицветниците тревисти, листовидни. Цветните дръжки тънки,. дълги, голи или влакнести, при плодовете обикновено извити надолу. Цветовете около 10 мм в диаметър. Чашелистчетата 5, ланцетни, 5 - 6,5 мм дълги, с периферен тесен ципест ръб, голи или влакнести. Венчелистчетата 5, бели, равни или малко по-дълги от чашелистчетата, дълбоко, почти до основата двуделни, рядко липсват. Тичинките най-често 10, понякога и по-малко. Стълбчетата 3. Кутийката продълговато яйцевидна, по-дълга от чашката, разтваряща се до средата на 6 дяла. Семената тъмно червено кафяви, овалоидни или бъбрековидни, 1,3 - 1,7 мм дълги, с конични грапавини по повърхността.


Период на цъфтеж: Цъфти: IV—VIII.


         Разпространение в България:

По влажни, крайпоточни сенчести места, из храсталаци и покрайнини на гори, по пътища и като плевел из ниви и градини. Дунавската равнина (Свищов). Посочва се за Софийско, Сливенско, Габровско (Vel:, 1891). (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.


      Общо разпространение: Западна, Централна и Южна Европа, Кавказ, Централна и Югозападна Азия, Японо-Китайската област.


Защитен статус: 
Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие


Лекарствено растение: да лекарствено растение - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096 


Източник:  „Флора на НР България”, том III, БАН, София, (1967), Wikipedia, the free encyclopedia

1. 2. 3. 4. 5.

Stellaria neglecta 1. Stellaria neglecta 2. Stellaria neglecta 3. Stellaria neglecta 4. Stellaria neglecta 5.

 

 E-mail: krnanev@gmail.com                                                                                                                  © K.Nanev   

обратно към НАЧАЛОТО


Авторско право К. Нанев© 2012. Всички права запазени.