BGFlora.eu

 

Stellaria nemorum L.

S. nemorum L., Sp. Pl.ed. 1 (1753) 421; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. I (1924) 214; S. nemorum subsp. montana (Pierrat) Murb., Bot. Not. (1899) 201; Стоян. Стеф., Фл. Бълг.. изд. 2 (1933) 374 — Горска звездица

Семейство: Caryophyllaceae Juss.
Род: Stellaria L.
Вид: Stellaria nemorum L.
Българско име: Горска звездица


Описание:

<веош> Многогодишно растение с подземно тънко, дълго, пълзящо, разклонено стъбло с многобройни издънки. Надземното стъбло 20 - 60 см високо, приповдигащо се или полегнало, цилиндрично, слабо, крехко, просто или по-рядко разклонено, в основата голо или с редки власинки, в горната част изцяло жлезисто влакнесто. Листата яйцевидни до яйцевидно ланцетни, 2 - 8 см дълги и 1 - 4,5 см широки, тънки, гладки, жълтеникавозелени, голи или с редки власинки, малко или много остри, в основата закръглени или сърцевидни, по ръба ресничести; долните, понякога и средните с дълги дръжки (до 4 см); горните приседнали. Съцветието връхен, многоцветен, рехав, облистен дихазий. Прицветниците листовидни, ресничесто влакнести. Цветните дръжки тънки, нежни, прави, 1 - 3 см дълги, жлезисто влакнести, след прецъфтяването извити надолу. Цветовете 13 - 18 мм в диаметър. Чашелистчетата 5, яйцевидно ланцетни до ланцетни, на върха притъпени, 6 -  8 мм дълги, лъскави, с периферен бял тесен ципест ръб, голи или само в основата жлезисто влакнести. Венчелистчетата 5, бели, до 2 пъти по-дълги от чашелистчетата,  дълбоко, почти до основата двуделни, с разперени линейни дялове. Тичинките 10, с белезникави прашници, по-рядко липсват. Стълбчетата 3. Кутийката продълговата, при узряване 1,5 - 2 пъти по-дълга от чашката, разтваряща се почти до основата на 6 дяла. Семената оранжево кафяви, 1 - 1,3 мм дълги, овалоидни, по ръба с яйцевидни и кълбовидни грапавинки.


Период на цъфтеж: Цъфти: V—IX


         Разпространение в България:

<веош>По влажни сенчести места, най-често из широколистни гори, по влажни скални пукнатини, горски поляни, из крайпоточни храсталаци (особено от Alnus glutinosa Gaertn. и A. viridis DC.). Предбалкана,. Стара планина, Ви­тошкия район (Витоша и Люлин), Западните гранични планини (Осогово), Пирин, Рила, Средна гора, Западните и Средните Родопи, до 2250 м надморска  височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.


      Общо разпространение: Европа (без Крайния Север и най-южните части), Кавказ.


Защитен статус: 
Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие


Лекарствено растение: не е лекарствено растение. http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096 


Източник:  „Флора на НР България”, том III, БАН, София, (1967)

1. 2. 3.

Stellaria nemorum 1. Stellaria nemorum 2. Stellaria nemorum 3.

 

 E-mail: krnanev@gmail.com                                                                                                                  © K.Nanev   

обратно към НАЧАЛОТО


Авторско право К. Нанев© 2012. Всички права запазени.