BGFlora.eu

 

Trifolium medium L.

1826 (43). Т. medium L., Amoen. Acad. IV (1759) 105; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. I (1926) 871; Стоян., Сборн. БАН 26 (1930) 96; Coombe, Fl. Eur. II (1968) 169 — Междинна детелина

Семейство: Leguminosae Juss. (Fabaceae)
Род: Trifolium L.
Вид: Trifolium medium L.
Българско име: Междинна детелина

Описание:

Многогодишно растение. Коренището пълзящо, в горната си част често вдървеняло. Стъблата няколко до многобройни, (10,0) 30,0 - 40,0 (50,0) см високи, възходящи, повече или по-малко зигзаговидно извити, най-малко в горната си половина разпръснато или гъсто прилегнало или разперено влакнести, по-рядко целите почти голи. Прилистниците ланцетни или линейно ланцетни, по ръба често ципести, целокрайни, без ушички, 1/2 - 2/3 от дължината си сраснали с листната дръжка, равни на нея до много по-къси, тревисти, по повърхността, а най- често по ръба разперено или полуприлегнало влакнести. Листата с равни на листчетата, по-дълги или горните с по-къси от тях дръжки, всички прилегнало или разперено влакнести или почти голи. Листчетата (10,0) 15,0 - 40,0(50,0) мм дълги и (5,0) 8,0 - 25,0(30,0)мм широки, елиптични, елиптично обратно яйцевидни, елиптично ромбични до елиптично обратно яйцевидни, почти целокрайни, на върха цели или плитко вдлъбнати с късо осилче и 10 - 40 (50) вилужно до мрежовидно разклонени, към края си изтъняващи или удебеляващи се и в този случай силно изпъкнали и към ръба дъговидно извити странични жилки, равномерно полуприлегнало или разперено влакнести или само по средната жилка и ръба прилегнало влакнести, всички на равни помежду си, до 1,0 мм дълги, голи или влакнести дръжчици. Главичките 20,0 - 35,0 мм в диаметър, сферични или широко яйцевидни, рехави, единични, връхни, на по-къси от тях и от присъцветните листа повече или по-малко влакнести дръжки или почти приседнали. Цветовете (10,0) 12,0 - 16,0(22,0) мм дълги, на много къси дръжки, без прицветници, слабо отклонени от съцветната ос. Чашката 8,0 - 16,0 мм дълга; тръбицата жълтеникава, с 10 (20) ясно изпъкнали жилки, прилегнало по-късо или по-дълго влакнеста или гола, гърлото затворено със широк пръстен от гъсти власинки; зъбците ланцетно шиловидно до линейно ланцетни, винаги в основата си влакнести, синкавозелени, долният с 1/3 по-дълъг от горните 4 и до 2 пъти по-дълъг от тръбицата или равен на нея, горните равни на тръбицата или до 4 пъти ло-дълги, дълго разпръснато разперено влакнести, власинките в основата жлезисто удебелени. Венчето светло-пурпурно-червено, след прецъфтяване кафяво, с 1/2 - 1/3 по-дълго от чашката. Флагчето обратно ланцетно, от средата стеснено в нокът, гладко, по-дълго от крилцата. Крилцата линейно елиптични, с 2 пъти по-къси от ноктите петурки и добре развито, 8 - 9 пъти по-късо от нокътя езиче. Ладийката малко по-къса от крилцата с ланцетно елиптична, 2 пъти по-къса от нокътя, заоблена петурка. Бобът включен в чашковата тръбица, едносеменен, ципест, разпуква се надлъжно.

Изменчивост

subsp. medium; Coombe, op. c. p. 170; T. medium subsp. flexuosum var. typicum Aschers. et Graebn., Syn. VI (2) (1908) 567; Hayek, I.c.; Стоян. Стеф., Фл. Бълг. изд. 3 (1948) 666; Т. flexuosum Jacq., Fl. Austr. IV (1776) 45. Стъблата прилегнало влакнести или почти голи. Листчетата 20,0 - 50,0 мм дълги и 9,0 - 20,0 мм широки, равномерно полуприлегнало влакнести, не са кожести и с равномерно дебели жилки. Цветовете 15,0 - 22,0 мм дълги. Долните чашкови зъбци равни на тръбицата. Североизточна България (Каракуз — Силистренско).
В останалите райони предимно преходни форми към двата следващи подвида.
subsp. škorpili Vel., Sitzber. Bohm. Ges. Wiss. XXIX (1894) 7; T. medium subsp. flexuosum var. škorpili (Vel.) Aschers. et Graebn., op. c. p. 569; fHayek, 1. c.; Стоян. Стеф. Китан., Фл. Бълг. изд. 4, II (1967) 611; Т. medium var. škorpili (Vel.) Stoj. et Stef., Фл. Бълг. изд. 3 (1948) 666; Стоян., 1. с. Стъблата прилегнало или слабо разперено разпръснато влакнести. Листчетата към ръба с изпъкнало жилкуване, кожести, по ръба и по средната жилка влакнести, (10,0) 15,0 - 25,0 (35,0) мм дълги и (5,0) 8,0 - 15,0 (20,0) мм широки. Цветовете 10,0 - 12,0 (14,0) мм дълги. Долният чашков зъбец до 2 пъти по-дълъг от тръбицата. Черноморско крайбрежие, Североизточна България, Предбалкан, Средна и Източна Стара планина, Витошки район, Рила, Средни и Източни Родопи, Тракийска низина, Тунджанска хълмиста равнина, Странджа.
subsp. balcanicum Vel., Fl. Bulg. (1891) 135; Hayek, 1. c. Стоян. Стеф. Китан., Фл. Бълг. изд. 4, II (1967) 611; Т. medium var. balcanicum (Vel.) Stoj. et Stef., Фл. Бълг. изд. 1, II (1925) 648; Стоян., 1. с.; Т. pseudomedium Hausskn., Mitth. Geogr. G. Gess. Thiir. Sitzber. 70 (1887) 555. Стъблата гъсто разперено влакнести. Листчетата със слабо изпъкнали по цялата си дължина жилки, не са кожести, равномерно влакнести, (20,0) 30,0 - 40,0 (50,0) мм дълги и (10,0) 15,0 - 25,0 (30,0) мм широки. Цветовете 13,0 - 16,0 (18,0) мм дълги. Горните чашкови зъбци 2 - 4 пъти по-дълги от тръбицата. Софийски район, Западна и Средна Стара планина, Витошки район, Западни гранични планини (Осоговска планина), Славянка, Пирин, Рила, Средна гора (Западна), Родопи.

Стопанско значение. В младо състояние много добро фуражно растение за ливадите и пасищата в горската зона, впоследствие стъблата му загрубяват.

Забележка. В Славянка и Пирин, а вероятно и другаде се срещат преходни между subsp. balcanicum и subsp. medium типове с равни на чашковата тръбица или едва по-дълги от нея горни зъбци (SOM — 45748), както и преходи на subsp. škorpili със subsp. medium (Габровско и Търновско, SOM — 45811 и 45810), изразяващи се главно в едрината на листата. Тяхното отношение към Т. pseudomedium Hausskn. остана неизяснено поради липса на сравнителен материал.
Един доста близък до типичния подвид екземпляр се отличава от последния по по-едрите си главички и цветове (SOM — 45762, Рила, Давидов).

Период на цъфтеж: Цъфти: V - VIII, плодоноси VI - IX.

Разпространение в България: Из горски поляни и храсталаци, в предпланините и планините. Черноморско крайбрежие, Североизточна България, Предбалкан, Стара планина, Софийски район, Знеполски район, Витошки район, Западни гранични планини, Беласица, Славянка, Пирин, Рила, Средна гора, Родопи, Тракийска низина, Тунджанска хълмиста равнина, Странджа, до 1800 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Европа ( с изключение на крайния север и юг), Сибир, Югозападна Азия (Мала Азия).

Защитен статус:  Видът не езащитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: не е лекарствено растение. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096 

Източник:  „Флора на НР България”, том VI, БАН, София, (1976)

1. 2. 3. 4. 5. 6.

E-mail: krnanev@gmail.com

© K.Nanev

обратно към НАЧАЛОТО


Авторско право К. Нанев © 2012. Всички права запазени.