BGFlora.eu

 

Trifolium ochroleucon Huds.

1835 (52). T. ochroleucon Huds., Fl. Angl. (1762) 283; Hayek, Prodr. FJ. . Penins. Balc. I (1926) 870; Стоян., Сборн. БАН 26 (1930) 111; Бобров, Фл. Сист. Высш. раст. VI (1947) 270; Coombe, Fl. Eur. II (1968) 171 — Бледожълта детелина

Семейство: Leguminosae Juss. (Fabaceae)
Род: Trifolium L.
Вид: Trifolium ochroleucon Huds.
Българско име: Бледожълта детелина

Описание:

Многогодишто растение. Коренището вертикално или косо. Стъблата единични или до 9, (10,0) 20,0 - 40,0 (50,0) см високи, възходящи, по-рядко изправени, оскъдно разклонени или прости, повече или по-малко гъсто разперено или прилегнало влакнести или в долната половина голи. Прилистниците удължено или линейно ланцетни, дълго шиловидно триъгълно източени, целокрайни без ушички, в долната си част ципести, в горната тревисти, с 2 - 5 зелени неразклонени жилки, 1/2 от дължината си сраснали с листната дръжка, повече или по-малко разперено дълго влакнести, по-дълги от горните и много по-къси от долните листни дръжки, равни на междувъзлията или много по-къси от тях. Долните стъблови листа с нишковидни, 5 - 7 пъти по-дълги от листчетата, разперено влакнести дръжки, често се развива розетковидно снопче приосновни, на дълги дръжки листа. Листчетата 10,0 - 30,0(50,0) мм дълги и 5,0 - 15,0 (20,0) мм широки, ланцетни, ланцетно елиптични, широко или тясно по-късо или дълго елиптични, яйцевидно елиптични до яйцевидни, по ръба неясно назъбени или целокрайни, на върха цели или вдлъбнати, често осилести, с 20 - 35 прави, дълбоко вилужно разклонени жилки, тези на приосновните листа често по-дребни, яйцевидно елиптични, всички на равни помежду си, до 0,5 мм дълги разперено влакнести дръжчици. Главичките 10,0 - 30,0 (40,0) мм дълги, сферични, яйцевидни или овални, рехави, единични, приседнали и в основата обвити с присъцветните листа или на по-къси от тях дръжки. Цветовете 15,0 - 18,0 (20,0) мм дълги, слабо отклонени от съцветната ос, приседнали, без прицветници. Чашката 7,0 - 10,0 (12,0) мм дълга; тръбицата звънеста, бяло ципеста, с 10 - 13 повече или по-малко изпъкнали или неясни жилки, разпръснато полуразперено влакнеста, гърлото затворено с пръстен от власинки; зъбците линейно шиловидни до триъгълно клиновидни, зелени, на върха бледо зеленикави, при боба силно отклонени, силно неравни помежду си, долният 1,5 - 3 пъти по-дълъг от тръбицата, горните 4 равни помежду си и до 2 пъти по-къси, равни или по-дълги от тръбицата, най-малко в основата по-дълго или по-късо разперено влакнести, в основата често по-широки, с 1 ясна, достигаща до върха и 3 неясни приосновни жилки, слабо жлезисто мазолести или гладки. Венчето бледо  до матово жълто, жълто бяло или розово, след прецъфтяване червено кафяво, 1,5 - 2 пъти по-дълго от чашката. Флагчето с 1/3 по-дълго от крилцата, ланцетно, под средата разширено, в основата изведнаж стеснено в къс широк нокът, гладко. Крилцата равни на ладийката, с ланцетно сърповидна, равна на лентовидния нокът петурка, езичето 3 - 4 пъти по-късо от нокътя, широко. Ладийката с елиптично ланцетна, равна на ноктите нишковидна петурка, езичето неразвито. Бобът яйцевиден, слабо надвишава тръбицата или скрит в нея, едносеменен, ципест, на върха хрущялен.

Изменчивост

1   Долният чашков зъб 2 - 3 пъти по-дълъг от тръбицата, в основата широко триъгълен с 3 жилки, останалите равни на тръбицата или по-дълги от нея; тръбицата с неясни жилки. Листчетата 30,0 - 40,0 (50,0) мм дълги и 10,0 - 15,0 (20,0) мм широки, елиптично ланцетни .........................................subsp. caucasicum (Tausch) Kož., comb, et st. n.; T. Caucasicum Tausch, Sylloge Ratisb. II (1828) 245; Бобров, op. c. p. 269. Североизточна България (Каракуз — Силистренско), Източна Стара планина (Авренско плато).
1* Долният чашков зъб най-много 2 пъти по-дълъг от тръбицата, в основата по-тесен и с 1 жилка, останалите по-къси от тръбицата; тръбицата ясно дълбоко жилкувана. Листче­тата 10,0 - 30,0 (40,0) мм дълги и 0,5 - 10,0 (15,0) мм широки, тясно елиптично лан­цетни до ланцетни или яйцевидни, по-рядко късо елиптични .................... subsp. ochroleucon. Разпространено ... 2
2   Зъбците в основата гъсто дълго влакнести, в горната си част почти голи. Главичките 10,0 - 15,0 мм. Стъблата до основата силно разперено влакнести, в основата богато обвити с ципестите прилистници на стари листа. Прилистниците равни на междувъзлията или до 2 пъти по-къси .......................................... var. grancarovii Kož., var. n. in Addenda. Североизточна България (Тутракан).
2* Зъбците в основата немного по-гъсто влакнести от средната си и връхна част или равномерно влакнести. Главичките 15,0 - 40,0 мм дълги. Стъблата най-малко в долната част голи или разпръснато прилегнало влакнести. Прилистниците много по-къси от междувъзлията ................................................................................................................................................................................................. 3
3   Най-малко долните листчета 10,0 - 15,0 мм дълги, яйцевидно елиптични или широко елиптични, на върха вдлъбнати, в основата образуват розетки, горните ланцетни или ланцетно елиптични до елиптични, на върха цели, осилести      var. eterifolium Kož., var. n. in Addenda. Източна Стара планина, Дунавска равнина (Плевенско), Предбалкан (Габровско), Средна гора (Лозенска планина), Знеполски район (Голо бърдо), Рила (Парангалица), Тракийска низина.
3* Всички листчета по-дълги от 15,0 мм, елиптични или широко елиптични до ланцетно елиптични, на върха цели, осилести .... 4
4   Долният чашков зъб равен на тръбицата или малко по-дълъг, горните до 2 пъти по-кьси от нея     var. brevidentatum Коž., var. n. in Addenda. Дунавска равнина, Рила (Самоковско), Тракийска низина.
4* Долният чашков зъб до 2 пъти по-дълъг от тръбицата, останалите малко по-къси от нея .................................................................. 5
5   Венчето жълтобяло ...................................................................................................................................................................................... 6
5* Венчето розово var. roseum (J. Presl) Guss., Fl. Sic. Pr. II (1828) 498; T. roseum J. Presl, Delic. Prag (1822) 50; Стоян., op. c. p. 113. Черноморско крайбрежие (Варненско, Балчишко), Североизточна България (Разградско).
6  Растения 35,0 - 50,0 см високи, гъсто туфести, изправени, с многобройни (10 - 20) стъбла ...................... var. macranthum Kož., var. n. in Addenda. Разпространено.
6* Растения под 35,0 см високи, най-често възходящи, рехаво туфести ............................................ var. ochroleucon. Разпространено.

Забележка. В Странджа и Източния Предбалкан са събрани образци с много дълги долни зъбци, но сравнително тесни и с една жилка, както и със значително по-дребни листчета (SOM 45998 — Резово; 46000 — Василико и 46010 — Явашов), Те следва да се разглеждат като преходни форми между двата подвида.

Период на цъфтеж: Цъфти:  VI - VII, плодоноси: VII - IX.

Разпространение в България: По умерено влажни и открити места в разредени гори и храсталаци в низините, предпланините и планините. Разпространено, до 1600 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Западна, Централна и Южна Европа (на северо­изток Украйна и Бесарабия).

Защитен статус:  Видът не езащитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: не е лекарствено растение. http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096 

Източник:  „Флора на НР България”, том VI, БАН, София, (1976)

1. 2. 3. 4. 5. 6.

E-mail: krnanev@gmail.com

© K.Nanev

обратно към НАЧАЛОТО


Авторско право К. Нанев © 2012. Всички права запазени.