BGFlora.eu

 

Tulipa urumoffii Hayek.

554 (2): T. urumoffii Hayek Verhandl. Zool.-Bot. Ges. Wien LXI (1911) 110; Hall The Genus Tulipa (1940)158; T. orientalis var. Urumovii Stoj. et Stef. Фл. на Бълг. изд. 1 (1924 - 1925) 240; T. hatigarica var. Urumovii Hayek Prodr. Fl. Penins. Balc. 111(1933)69 — Урумово лале

Семейство: Liliaceae Hall.
Род: Liliaceae Hall.
Вид: Tulipa urumoffii Hayek.
Българско име: Урумово лале

Описание:

Многогодишни растения. Луковицата овално конична, до 2,5 см в диаметър. Обвивните люспи канелено кафяви, от вътрешната си страна към основата, по-рядко и към върха влакнести, още по-рядко изцяло влакнести. Стъблото голо, 15 - 45 см високо. Листата 3, рядко 5, прави или извити, синкавозелени, по ръба си вълновидни, с къси и редки хрущялни зъбчета. Листата по-къси от цветоносния стрък, постепенно намаляват към върха на стъблото, долните продълговато ланцетни, заострени, до 30 мм широки и 6 - 13 см дълги, горните линейно ланцетни, 3 - 8 см дълги и 3 - 6 мм широки. Околоцветникът звънесто коничен, 2,5 - 6 см в диаметър. Околоцветните листчета почти еднакви, продълговато обратно яйцевидни до ланцетни, 2,0 - 4,0 см дълги и 0,5 - 1,8 см широки, жълти, рядко червени, без петно (много рядко със слабо изразено петно), Тичинковите дръжки жълти, 6 - 17 мм дълги, равни или по-дълги от прашниците, последните жълти, 4 - 6 мм дълги. Яйчникът 6 - 16 мм дълъг, в долната си част разширен (до 2 мм), гол. Близалцето широко. Кутийката яйцевидна, до 3 см дълга и до 2 см широка, стеснена към върха си.

Изменчивост

forma urumoffii; Т. Urumoffii Hayek f. luiea Stoj. et Acht. Изв. на Ц. Природонаучни и-ти IX (1936) 138. Цветовете жълти. Разпространено.
forma rubra Stoj. et. Acht. 1. c. 138. Цветовете червени. Голо Бърдо (рядко),
forma glauca Kitan. in Addenda. Силно синкавозелено растение със силно къдрави листа. Сливенско (местността Киречалан над с. Сотира).

„Флора на  НР България”, том II, БАН, София, (1964)

Период на цъфтеж: Цъфти: IV -  V.

Разпространение в България: Из храсталаците и по каменливите места в Източна Стара планина - Преслав, Търговищко; Западна България - Голо Бърдо, Конявска планина, Чепан; Варненско - с. Девня; Бургаско - с. Камено; до 1000 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Ендемичен за България вид.

Защитен статус:  Видът е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: не е лекарствено растение. http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096 

Източник: „Флора на  НР България”, том II, БАН, София, (1964)

1.

2.

3.

4.

1993 година, Голо бърдо, резерват (връх) "Острица"

Сканирани 6 х 6 см цветни деапозитиви

********************************************************************************************************

Червена книга на Република България - Електронноиздание

http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/

Урумово лале

Tulipa urumoffii Hayek
Сем. Liliaceae – Кремови
Природозащитен статут. Уязвим [VU B2ab(ii,iv,v)]. IUCN(V), ЗБР. Български ендемит.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто луковично растение. Луковицата овално конична, обвита с канеленокафяви люспи, от вътрешната страна влакнести. Стъблото голо, високо 15–45 cm. Листата 3, рядко 5, синкавозелени, по ръба вълновидни, с къси хрущялни зъбчета, долните продълговато-, горните линейноланцетни, по-къси от цветоносния стрък. Околоцветникът звънесто коничен; околоцветните листчета почти еднакви, обратнояйцевидни, жълти, рядко червени, без петно. Тичинковите дръжки и прашниците жълти. Плодът яйцевидна кутийка. Цв. IV–V, пл. VI–VІІ. Размножава се със семена и вегетативно.
Местообитания и популации. Обитава сухи каменисти места на варовита скална основа. Среща се в тревисти съобщества и разредени храсталаци с ограничен брой находища. Образува фрагментирани популации с много добра численост.
Разпространение в България. Североизточна България, Стара планина (Изт.), Софийски район, Знеполски район, Тунджанска хълмиста равнина; от 100 до 1000 m н. в.
Общо разпространение. България.
Отрицателно действащи фактори. Деградация на хабитата в резултат на разработване на каменни кариери, бране за букети, събиране на луковици за засаждане в градини или с търговска цел, паша.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Някои от находищата на вида се намират на територията на природен парк „Сините камъни“, резерватите „Патлейна“ край Преслав и „Острица“ на Голо бърдо, защитените местности „Урумово лале“ (с. Пайдушко, община Търговище), „Марашка кория“ (с. Мараш, община Шумен), природна забележителност „Лаликото“, западно от с. Венец и природна забележителност в землището на с. Чернево, община Суворово. Част от находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Информационни кампании за консервационната значимост на вида с цел ограничаване на брането за букети и пренасяне на луковици; охрана в периода на цъфтеж.
Литература: Китанов, 1964; Делипавлов, 1984; Velchev, 2006.
Автори Димитър Пеев, Соня Цонева

 

E-mail: krnanev@gmail.com

© K.Nanev

обратно към НАЧАЛОТО


Авторско право К. Нанев © 2012. Всички права запазени.