BGFlora.eu

 

Vicia angustifolia Grufb.

865 (21}. V.sativa complex. Mettin et Hannelt, Die KulturpfJanze XII (1964) 163—225; Hannelt et Mettm, op. c. XIV (1966) 137 - 161 — Уров

Едногодишни растения. Стъблото 20,0 - 80,0 см високо, повече или по-малко изправено, катер­ливо, просто или от основата разклонено, понякога с подземни издънки, четири­ъгълно до многоъгълно, с надлъжни ребра, 1,0 - 2,0 мм дебело, разсеяно късо влакнесто до голо. Листата чифтоперести, на върха с дълго разклонено мустаче, понякога долните с осилче. Листчетата 3 - 8 двойки, на 1,0 мм дълги влакнести дръжчици, линейни, елиптични, широко елиптични, линейно клиновидни, обратно клиновидни или овално клиновидни, обратно яйцевидни или обратно сърцевидни, на върха отсечени, плитко до дълбоко врязани и късо осилести или островърхи, цели или дълбоко врязано назъбени до пересто изрязани, от двете страни късо гъсто влакнести до голи, 6,0 - 20,0 (-30,0) мм дълги и 1,0 - 6,0 мм широки. Прилистниците до 10,0 - 12,0 мм дълги, еднакви, долните и средните обикновено двуделни, горният дял яйцевиден, удължено островръх, с тъмно петно, долният ветриловиден, дълбоко триъгълно назъбен или линеен, целокраен; горните яйцевидно елиптични, повече или по-малко целокрайни; всички влакнести. Цветовете по 2 (3 - 4) или единични, в пазвите на листата, разположени по дължината на стъблото, по-къси от пазвения лист, понякога на подземните из­дънки с дребни клеистогамни цветове. Цветните дръжки до 3,0 - 4,0 мм дълги, гъсто късо влакнести, разредено дълго влакнести до голи. Чашката 7,0 - 13,0 (-15,0) мм дълга, тръбесто звънеста, влакнеста до гола, правилна; зъбците триъгълно линейни, равни помежду си, по-къси, равни или по-дълги от тръбицата. Венчето (7,0-) 10,0 - 20,0 (-30,0) мм дълго. Флагчето 12,0 - 15,0 мм широко, обратно яйцевидно до широко елиптично, на върха врязано, право или подвито до 90°, в средата внезапно стеснено в широк дълъг нокът, по-дълго от крилцата и ладийката, яркочервеновиолетово, червенопурпурно до бледорозово, понякога зе­леникаво или бледосинкаво с тъмновиолетови жилки, голо. Крилцата яйцевидно елиптични, в основата с удължен елиптичен израстък, стеснени в тънки дълги нокти, по-дълги от ладийката, червенопурпурни, бледовиолетови до виолетоворозови или тъмнокарминени, голи. Ладийката яйцевидно елиптична, с тънки дълги нокти, виолетова до бледосиня, гола. Бобът 3,0 - 5,5 см дълъг и 2,5 - 8,0 мм широк, линеен, на върха източено подвит, сплеснат или цилиндричен, прищъпнат или неприщъпнат между семената, жълтеникаво светлокафяв, кафяв до черен, почти гол, съвършено късо ресничест или влакнест, с 6 - 12 семена, при узряване обикновено разкъсващ чашката, по-рядко неразкъсващ, по ръба целокраен. Семе­ната (1,9) 2,0 - 5,0 (6,3) мм широки и (1,8) 2,0 - 4,0 (5,2) мм дебели, кълбести, непритиснати до лещовидни, жълтозелени до тъмнокафяви, гладки; ръбецът на 1/4 - 1/6 от обиколката на семето.

Стопанско значение. Отлично фуражно, медоносно, плевел.

Забележка/Изследванията на Свещникова (1935, 1936, 1940) и Hannelt и Mettin (1964, 1966) разкриха, че комплексът V. sativa е съставен от едногодишни, автогамни (и клеистогамни) видове, различаващи се малко или много морфологично. Основен формообразувателен процес е низходяща дисплоидия 2n=14 (V. amphicarpa, V. incisa) — 2n=12 (V, angustifolia, V. sativa) — 2n=10 (V. cordata). Отделните видове се характеризират с хромозомно число, особености на боба, на семето, на чашката и венчето и отчасти на формата на листата. Изола­ционните механизми в тази група близкородствени (сиблинг) видове са прегради на самонесъвместимост и хромозомна и генна стерилност. Разграничаването, макар и в някои случаи трудно, е възможно не само въз основа на хромозомния брой, но и по корелациите между морфологичните белези. У нас са установени пет вида от комплекса.

1 Листчетата поне на долните и средни листа дълбоко врязано назъбени ................................................................ 21b. V. incisa М. В.
1* Листчетата целокрайни  ........................................................................................................................................................................... 2
2    Растения с подземни издънки и подземни клеистогамни редуцирани цветове, образуващи малки, с 1 - 2 семена подземни бобове  ..................................................................................................................................................................... 21а. V. amphicarpa Dorth.
2* Растения без подземни издънки с клеистогамни цветове ..................................................................................................................... .3
3   Бобът между семената повече или по-малко ясно пршцъпнат, винаги странично сплеснат, светлокафяв до кафяв ........................................................................................................................................................................................... 21d. V. sativa L. s. str,
3* Бобът между семената не е пршцъпнат, цилиндричен, тъмнокафяв до черен ..................................................................................... 4
4   Бобът тъмнокафяв, по-рядко почти черен, с 8 - 9 семена. Флагчето 18,0 -  22,0 мм, червеновиолетово. Чашковите зъбци по-дълги от тръбицата. Листче­тата продълговато или овално клиновидни, най-често ясно врязани .................................. 21е. V. cordata Wulf.
4* Бобът черен или кафявочерен, с (9) 10 (11) семена. Флагчето светло или яркочервеновиолетово. Чашковите зъбци по-къси, много рядко еднакво дълги с тръбицата. Листчетата линейни, заострени или тъпи, едва врязани ................ 21c. V. angustifolia Grufb.

„Флора на НР България”, том VI, БАН, София, (1976)

*   *   *

Семейство: Leguminose Juss. (Fabaceae)
Род: Vicia L.
Вид: Vicia angustifolia Grufb.
Българско име: Теснолистна глушина

Описание:

Vicia angustifolia Grufb. – Теснолистна глушина

21c. V. angustifolia Grufb., Fl. Angl. (1754) 21; L., Amoen. Acad. IV (1759) 105; V, sativa var. nigra L., Sp. PL ed. 2 (1763) 1073; Exs.: PL Bulg. Exsicc. № 364

Едногодишно растение.. Листчетата линейни до продълговати, заострени или тъпо едва врязани. Чашковите зъбци по-къси, много рядко еднакво дълги с тръбицата. Флагчето светло или яркочервеновиолетово. Бобът 3,0 - 4,0 см дълъг и (2,5) 3,5 - 4,0 (-5,0) мм широк, черен или кафявочерен, в напречно сечение кръгъл или слабо гърбокоремно сплеснат, гладък, неприщъпнат, с (9) 10 (-12) семена. Семената (1,9) 2,2 - 3,3 (3,8) мм широки и (1,8) 2,2 - 3,1 (3,4) мм дебели. (Табл. LХХХП, фиг. 2а, 2б, 2в, 2о, 2п, 2ф, стр. 489.) Разпространено.

Изменчивоcт

subsp. angustifolia; V. sativa var. angustifolia (Grufb.) Wahlenb., Fl. Carp. (1814) 218; V. nigra Steud, Nom. ed. 1 (821) 882; V. sativa subsp. angustifolia (Grufb.) Gaud., Fl. Helv. IV (1829) 503; V.bobartii Forst., Trans. Linn. Soc. XVI (1830) 442; V. angustifolia var. bobartii (Forst.) Koch. Syn. (1835) 197. Пластинката на флагчето под 90° с нокътя. Чашката по:къса от 7,0 - 10,0 мм, почти на 1/2 от венчето. Флагчето и крилцата яркочервеновиолетови. Разпространено.
subsp. segetalis (Thuil.) Gaud. op. c. 511; V. segetalis Thuill., Fl. Paris ed. 2 (1799) 367; V. sativa var, segetalis (Thuill.) Ser. in DC., Prodr. H (1825) 361. Пластинката на флагчето права или подвита под ъгъл до 45°. -Чашката 10,0-12,0 мм дълга, на около 3/4 от венчето. Флагчето светлочервеновиолетово, отвън слабо зеленикаво. Разпространено.

Общо разпространение. Европа (с изключение на северната и северо­източната част), Средиземноморие, Северна Африка, Югозападна и Средна Азия, Индия. Пренесено в Северна Америка, Африка и Източна Азия.

„Флора на НР България”, том VI, БАН, София, (1976)

*   *   *

Vicia angustifolia L. – x   x   x

1605. (10). V. angustifolia L. (Еднгодишно растение) — Из храсталаците, по треви­стите и каменливи места и като плевел из цялата страна (1-). V - VIII. (Ф). Фиг. 829.

var. angustifolia (V. Bobartii Forster, V. a. var. nigra L.)— Листчетата теснолинейни, 3 - 5 (7) чифта. Венчето по-дълго от чашката. Цветовете 13 - 18 мм дълги. Се­мената 3 - 4 мм в диаметър. Разпространено.
var. cordata (Wulf.) Arcángeli (V. c. Wulf.) — Долните листа с осилче, с 1 - 3 чифта малки, обратно сърцевидни листчета; горните с мустаче и 4 - 7 чифта,, продълговато-ланцетни листчета. Венчето по-дълго от чашката. Цветовете 15 - 18 мм дълги. Се­мената 3 - 4 мм в диаметър. Рядко.
var. microsperma (Stef.) (V. cordata var. m. Stef.)— Листата, както у предходния вариетет. Цветовете 7 - 8 мм дълги, венчето дълго колкото чашката. Семената 2 мм в диаметър. Мичуринско.

„Флора на България”, Н. Стоянов, Б. Стефанов, Б. Китанов, част II, Наука и Изкуство, София, (1967)

Период на цъфтеж: Цъфтят: V - VIII.

Разпространение в България: Из храсталаци и тревисти места, плевел в пролетните и зимните житни култури или заплевител. Разпространено, докъм 1200 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Европа, Югозападна Азия, Средиземноморие.

Защитен статус:  Видът не езащитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: лекарствено растение. http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096 

Източник: „Флора на НР България”, том VI, БАН, София, (1976), „Флора на България”, Н. Стоянов, Б. Стефанов, Б. Китанов, част II, Наука и Изкуство, София, (1967)

 

1. 2. 3. 4. 5. 6.

E-mail: krnanev@gmail.com

© K.Nanev

обратно към НАЧАЛОТО


© 2012. Всички права запазени.