BGFlora.eu

 

Vicia grandiflora Scop.

1862 (18). V. grandiflora Scop., Fl. Carn. ed. 2 (1772) 65; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. I (1926) 798; Ball, Fl. Eur. II (1968) 134; Exs.: PL Bulg. Exsicc. № 51 —Едроцветна глушина

Семейство: Leguminose Juss. (Fabaceae)
Род: Vicia L.
Вид: Vicia grandiflora Scop.
Българско име: Едроцветна глушина

Описание:

Едно- или двегодишно растение. Стъблото 30,0 - 60,0 (120,0) см високо, катерливо, просто или от основата разклонено, многоъгълно, с надлъжни ребра, 1,0 - 2,0 мм дебело, предимно по ребрата разсеяно късо влакнесто. Листата чифтоперести, на върха с дълго, обикновено разклонено мустаче. Листчетата 3 - 7 двойки, на 1,0 мм дълги влакнести дръжчици, на долните листа обратно яйцевидни, по-дребни, остана­лите линейни, продълговато клиновидни, продълговато обратно яйцевидни или обратно сърцевидни, на върха притъпени, обикновено врязани, късо осилести или заострени, зелени, от двете страни късо разсеяно влакнести, целокрайни, 10,0 - 26,0 мм дълги и 2,0 - 8,0 мм широки. Прилистниците 3,0 - 4,0 мм дълги, еднакви, яйцевидни, удължено островърхи, с тъмно петно, цели или долните с триъгълен долен дял, целокрайни, голи или късо влакнести. Цветовете по 2 (—4) на групи или единични в пазвите на листата, разположени по дължината на стъблото. Цветните дръжки 5,0 - 8,0 мм дълги, прилегнало влакнести. Чашката 10,0 мм дълга, тръбесто звънеста, в основата асиметрично извита, късо влакнеста, правилна; зъбците тясно триъгълни, повече или по-малко равни помежду си, по-къси от тръбицата. Венчето 20,0 - 35,0 мм дълго. Флагчето 14,0 - 16,0 мм широко, обратно яйцевидно, на върха врязано, към долната третина повече или по-малко внезапно стеснено в широк нокът, в цвят подвито нагоре, по-дълго от крилцата и значително по-дълго от ладийката, жълто до бледожълто, понякога с виолетов оттенък или с черни или зелени жилки, голо. Крилцата елиптично обратно яйцевидни, в основата с източено елиптичен придатък, стеснени в дълги тънки нокти, по-дълги от ладийката, жълти до бледожълти, понякога на върха черни, голи. Ладийката обратно яйцевидна, в основата с дълги нокти, жълта до бледожълта, с виолетов край, гола. Бобът (2,0) 3,0 - 5,0 см дълъг и 6,0 -  8,0 мм широк, продълговат, на върха източено подвит, сплеснат, черен, разсеяно просто влакнест или гол, с 3 - 15 семена. Семената (3,0) 4,0 - 5,0 мм в диаметър, лещовидно кълбести, кафяви, черно напетнени, гладки; ръбецът бял, ципест, на 3/4 - 2/3 от обиколката на семето.

Стопанско значение. Добро фуражно растение.

Изменчивост

1   Листчетата на горните листа линейни, 10 - 20 пъти по-дълги, отколкото широки .... var. biebersteinii (Bess.) Griseb., Spicil. Fl. Rum. Bithyn. I (1843) 78; V. biebersteinii Bess., Enum. PI. Vohl. (1822) 29; V. grandiflora γ biebersteiniana Koch, Syn. ed. 1 (1835) 197. Североизточна България, Софийски район, Западни Родопи.
1* Листчетата на горните листа обратно яйцевидни, обратно сърцевидни или по-рядко линейни, до 5 пъти по-дълги, отколкото широки .............................................................................................................................................................................................................. 2
2   Листчетата на горните листа линейни, 3 - 5 пъти по-дълги, отколкото широки var. sordida (Waldst. et Kit.) Griseb., 1. c.; V. sordida Waldst. et Kit., PL Rar. Hung. II (1803—4) 143, t. 144; V. grandiflora β kitaibeliana Koch, 1. c. Североизточна България (Шумен), Средна Стара планина (Казанлък), Знеполски район, Софийски район, Витошки район, Струмска долина, Западни гранични планини, Беласица, Славянка (с. Голешово), Западни Родопи (Велинград), Тракийска низина (Свиленградско).
2* Листчетата на горните листа обратно яйцевидни или обратно сърцевидни, 1 - 3 пъти по-дълги, отколкото широки ................... 3
3   Листчетата на горните листа на върха притъпени, врязани, осилести ..... var. grandiflora; V. grandiflora α scopoliana Koch, 1. c.; V. grandiflora subsp. scopoliana var. rotundata (Ser.) Janch., Mitt. Naturw. Ver. Stierm. XLVII (1910) 213; Hayek, 1. c.; V. sordida var. rotundata Ser. in DC., Prodr. II (1825) 363. Разпространено.
3* Листчетата на горните листа на върха заострени .... .var. phaeosemia Griseb., 1. с. Средна Стара планина (Карловско).
„Флора на НР България”, том VI, БАН, София, (1976)

Период на цъфтеж: Цъфти: IV - VI.

Разпространение в България: Из храсталаци и тревисти места, като плевел в зимни житни култури. Раз­пространено, от морското равнище докъм 1500 м надморска  височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Централна и Югозападна Европа, Кавказ, Югозападна Азия.

Защитен статус:  Видът не езащитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: да, лекарствено растение е.- http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096 

Източник:  „Флора на НР България”, том VI, БАН, София, (1976)

1. 2. 3.

E-mail: krnanev@gmail.com

© K.Nanev

обратно към НАЧАЛОТО


© 2012. Всички права запазени.