BGFlora.eu

 

Vicia hybrida L.

1870 (26). V. hybrida L., Sp. PI. ed. 1 (1753) 737; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. I (1926) 801; Ball, Fl. Eur. II (1968) 135 — Хибридна глушина

Семейство: Leguminose Juss. (Fabaceae)
Род: Vicia L.
Вид: Vicia hybrida L.
Българско име: Хибридна глушина

Описание:

Едногодишни растения. Стъблото 20,0 - 80,0 см високо, възходящо, катерливо, от основата раз­клонено, многоъгълно, с надлъжни ребра, 1,5 - 2,0 мм дебело, прилегнало влакнесто до възголо. Листата чифтоперести, на върха завършващи с просто или разклонено мустаче. Листчетата 3 - 8 двойки, на 0,5 мм дълги влакнести дръжчици, продълговати, обратно яйцевидни или яйцевидни, елиптични, клино­видни, на върха притъпени, късо осилести или почти тризъби или тясно елиптични, на върха заострени, зелени, от двете страни дълго влакнести, целокрайни, 6,0 -  15,0 мм дълги и 1,5 - 7,0 мм широки. Прилистниците 3,0 - 4,0 мм дълги, еднакви, яйцевидно елиптични, с тъмно кръгло петно, целокрайни, цели или с долен тясно триъгълен дял и горен яйцевиден дял, късо влакнести до възголи. Цветовете единични, прикрепени в пазвите на листата, разположени по дължината на стъблото. Цветните дръжки до 3,0 мм дълги, дълго влакнести. Чашката 8,0 - 10,0 мм дълга, тръбесто звънеста, в основата асиметрично подута, дълго влакнеста, до средата двуустна; зъбците линейно шиловидни, неравни помежду си, горните значително по-къси от тръбицата, долните по-къси до равни на тръбицата. Венчето 18,0 - 30,0 мм дълго. Флагчето 8,0 - 10,0 мм широко, продълговато обратно яйцевидно, на върха врязано, в средата постепенно стеснено в широк нокът, в цвят подгънато нагоре, по-дълго от крилцата, жълто или с виолетов оттенък, на гърба гъсто бяло влакнесто. Крилцата широко елиптични, в основата с дребен елиптичен придатък, асиметрично стеснени в тънки дълги нокти, по-дълги от ладийката, жълти или жълти с виолетов оттенък, голи. Ладийката елип­тично яйцевидна, в основата с тънки дълги нокти, жълта, гола. Бобът 2,5 - 4,0 см дълъг и 8,0 - 10,0 мм широк, линейно ромбичен, на върха заострено подвит, сплеснат, кафяв, влакнест, с 5 - 6 семена. Семената 5,0 - 7,0 мм в диаме­тър, лещовидно сферични, тъмнокафяви, с черни петна, гладки; ръбецът на 1/8—1/10 от обиколката на семето.

Стопанско значение. Фуражно, плевел.

Период на цъфтеж: Цъфти: IV - V.

Разпространение в България: Из храсталаците и плевел из лозята. Черноморско крайбрежие (Созопол), Южен Пирин (с. Калиманци, Санданско), Източни Родопи (с. Славеево, Ивайловградско), от морското равнище докъм 500 м надморска  височина (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Южна Европа, Югозападна Азия, Кавказ, Средна Азия, Средиземноморието.

Защитен статус:  Видът не езащитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: не е лекарствено растение. http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096 

Източник:  „Флора на НР България”, том VI, БАН, София, (1976)

1. 2. 3. 4. 5. 6. 7. 8. 9.

E-mail: krnanev@gmail.com

© K.Nanev

обратно към НАЧАЛОТО


© 2012. Всички права запазени.