BGFlora.eu

 

Vicia pannonica Crantz

1864 (20). V. pannonica Crantz, Stirp. Austr. ed. 2, V (1769) 393; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. I (1926) 802; Ball, Fl. Eur. II (1968) 134; Exs.: PI. Bulg. Exsicc. № 462—666 — Панонска глушина

Семейство: Leguminose Juss. (Fabaceae)
Род: Vicia L.
Вид: Vicia pannonica Crantz
Българско име: Панонска глушина

Описание:

Едногодишно растение. Стъблото (10,0) 40,0 - 60,0 (150,0) см високо, изправено или възходящо, катерливо, от основата разклонено, многоъгълно, с ясни, някои тъмно обагрени надлъжни ребра, 2,0 - 2,2 мм дебело, късо прилегнало влакнесто. Листата чифтоперести, на върха с просто или разклонено мустаче. Листчетата (4) 7 - 9 (10) двойки, на 0,5 мм дълги дръжчици, линейни, продълговати, елиптични до обратно яйцевидни, на върха притъпени, дълбоко врязани  осилести или почти тризъби, понякога горните листчета на върха заострени, от двете повърхности гъсто бяло влакнести, зелени до сивозелени, 8,0 - 30,0 мм дълги и 2,0 - 7,0 мм широки. Прилистниците 2,5 - 3,0 (4,0) мм дълги, еднакви, яйцевидно елиптични, долните понякога двуделни, стреловидни, с тъмно кръгло петно, целокрайни, голи. Цветовете по 2 - 4 (5) в къси гроздовидни съцветия, в пазвите на листата, по- къси от последните, разположени по дължината на стъблото, по-рядко единични. Цветните дръжки 2,0 - 3,0 мм дълги, гъсто дълго влакнести. Чашката до 10,0 мм дълга, тръбесто звънеста, в основата слабо асиметрично скосена, дълго влакнеста, до средата двуустна; зъбците линейно шиловидни, почти равни помежду си, долните слабо по-дълги или по-къси от тръбицата. Венчето 14,0 - 20,0 мм дълго. Флагчето до 12,0 мм широко, обратно сърцевидно, на върха врязано, към средата повече или по-малко внезапно стеснено в широк нокът, в цвят подвито нагоре, значително по-дълго от крилцата и ладийката, жълтеникаво, жълтокафяво или пурпурно, по гръбната страна прилегнало дълго влакнесто. Крилцата яйцевидно елиптични, в основата стеснени в тесни дълги нокти, по-дълги от ладийката, жъл­теникави, жълтокафяви или пурпурни, голи. Ладийката яйцевидно елиптична, в основата с дълги тесни нокти, жълтеникава, жълтокафява или пурпурна, гола. Бобът 2,0 - 3,5 см дълъг и 7,0 - 11,0 мм широк, продълговато ромбичен, на върха заострено подвит, сплеснат, жълтокафяв, гъсто дълго влакнест, с 2 - 8 семена. Семената 3,0 - 4,0 мм в диаметър, лещовидно кълбести, кадифеночерни, гладки; ръбецът на 1/6 - 1/4 от обиколката на семето.

Изменчивост

subsp. pannonica; V. pannonica f. konstantinovii Urum., Mag. Bot. Lap. XXV (1927) 102. Венчето жълто или жълтокафяво. Разпространено.
subsp. striata (М.В.) Nyman, Consp. Fl. Eur. (1878) 209; Hayek, 1. c.; V. striata M. B., Fl. Taur. Cauc. II (1808) 162; Стоян. Стеф., Фл. Бълг. изд. 1, II (1925) 683; V. purpurascens DC., Hort. Monsp. (1813) 155; V. pannonica var. purpurascens Ser. in DC., Prodr. H (1825) 364; V. striata f. hisarica Urum., 1. c. Венчето пурпурно. Разпространено.

Стопанско значение. Упорит плевел, добро фуражно и медоносно растение.

Период на цъфтеж: Цъфти: V - VIII.

Разпространение в България: Плевел из нивите, най-често в житни, по-рядко в окопни култури и лозя. Разпространено, докъм 1500 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Централна, Южна и Източна Европа, Юго­западна Азия, Кавказ.

Защитен статус:  Видът не езащитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: не е лекарствено растение. -http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096 

Източник:  „Флора на НР България”, том VI, БАН, София, (1976)

1. 2. 3. 4.

E-mail: krnanev@gmail.com

© K.Nanev

обратно към НАЧАЛОТО


© 2012. Всички права запазени.