BGFlora.eu

 

Vicia villosa Roth,

1855 (11). V. villosa Roth, Tent. FJ. Germ. II (1789) 182; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. I (1926) 805; Ball, Fl. Eur. II (1968) 132 — Вълнеста глушина, Зимен фий

Семейство: Leguminose Juss. (Fabaceae)
Род: Vicia L.
Вид: Vicia villosa Roth,
Българско име: Вълнеста глушина, Зимен фий

Описание:

Едногодишно растение (Презимуващо). Стъблото 30,0 - 80,0 см високо, полегнало или изправено, катерливо, разклонено, многоъгълно, с надлъжни ребра, 3,0 мм дебело, гъсто разперено влакнесто или разсеяно влакнесто до възголо. Листата чифтоперести, на върха с дълго разклонено мустаче. Листчетата 6 - 12 двойки, на 0,5 мм дълги влакнести дръжчици, линейни, линейно ланцетни до тясно елиптични, на върха притъпени или заострени, късо островърхи, зелени до сивозелени, от двете страни гъсто дълго разперено влакнести, целокрайни, (8,0) 10,0 - 25,0 (35,0) мм дълги и 2,0 - 6,0 (8,0) мм широки. Прилистниците до 10,0 - 12,0 дълги, еднакви, без тъмно петно, обикновено двуделни, долният дял тясно ланцетен, горният по-едър, яйцевиден до тясно елиптичен, и двата целокрайни, разперено влакнести, по-рядко прилистниците цели, удължено елиптични. Цветовете (10) 15 - 25 (30) в повече или по-малко гъсти, едностранни, гроздовидни съцветия, прикрепени в пазвите на листата, разположени по дължината на стъб­лото, обикновено по-дълги от пазвения лист; съцветните оси разперено влакнести. Цветните дръжки 1,0 - 1,5 мм дълги, разперено влакнести. Чашката тръбеста, в основата силно асиметрично подута, разперено гъсто влакнеста, до средата или малко по-дълбоко двуустна; зъбците нееднакви, горните триъгълни, удължено островърхи, значително по-къси от тръбицата, долните триъгълно шиловидни, по-дълги или по-рядко равни на тръбицата. Венчето (7,0 - 12,0) 15,0 - 18,0 (-20,0) мм дълго. Флагчето (3,0) 5,0 - 7,0 мм широко, елиптично обратно яйцевидно, на върха цяло или плитко врязано, в горната третина постепенно стеснено, с широк къс нокът, пластинката ясно по-дълга от нокътя, в цвят подвито нагоре, по-дълго от крилцата и ладийката, виолетово или пурпурно, по-рядко бяло, голо. Крилцата елиптични, в основата с едър продълговат придатък, стеснени в тънки дълги нокти, по-дълги от ладийката, виолетови или пурпурни, по-рядко бели или жълтеникави, голи. Ладийката елиптично ромбична, в основата с тънки дълги нокти, виолетова или пурпурна, гола. Бобът 2,0 - 3,0 (4,0) см дълъг и (4,0) 6,0 - 10,0 (12,0) мм широк, продълговато ромбичен, на върха източено късо подвит, сплеснат, кафяв, гол, с (1) 2 - 8 семена. Семената 3,0 - 4,0 мм в диаметър, сферични, черни и тъмнокафяви, червеникави, гладки; ръбецът на 1/5 - 1/2 от обиколката на семето.

Изменчивост

1  Флагчето бяло ......................................................................... var. darmadan Dav., Österr. Bot. Zeitschr. LII (1902) 495. Разпространено.
1* Флагчето виолетово или пурпурно ............................................................................................................................................................ 2
2   Бобът с 1 - 2 семена. Венчето (7,0) 10,0 - 12,0 мм дълго .......................................................................................................................... 3
2* Бобът с 2 - 8 семена. Венчето 15,0 - 18,0 (20,0) мм дълго .......................................................................... var. villosa. Разпространено.
3   Венчетр 7,0 - 9,0 мм дълго. Сьцветията с 20 - 30 цвята ...............................var. monticola Stoj. Известия Природонауч. инст. XIV (1941) 160. Витоша.
3* Венчето 10,0 - 12,0 мм дълго. Съцветията с 10 - 20 цвята var. macrosperma Vel., Österr. Bot. Zeitschr. XXXVI (1886) 227; V. villosa subsp. macrosperma (Vel.) Vel., Fl. Bulg. (1891) 163. Разпространено.

Стопанско значение. Плевел, фуражно, медоносно.

Период на цъфтеж: Цъфти: V - VII.

Разпространение в България: Плевел в зимните житни култури, леновите култури и лозята, като бурен край градини, пътища, из тревисти места и храсталаци, в равнините и пла­нините. Разпространено, от морското равнище докъм 1500 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Централна, Южна и Източна Европа, Средна и Югозападна Азия, Кавказ, Средиземноморие.

Защитен статус:  Видът не езащитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: не е лекарствено растение. http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096 

Източник:  „Флора на НР България”, том VI, БАН, София, (1976)

1. 2. 3. 4. 5. 6.

7. 8. 9.

E-mail: krnanev@gmail.com

© K.Nanev

обратно към НАЧАЛОТО


Авторско право К. Нанев © 2012. Всички права запазени.