BGFlora.eu

 

Viola alba Bess.

2067 (4). V. alba Bess., Prim. Fl. Galic. I (1809) 171; Vel., Fl. Bulg. (1891) 51; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. I (1925) 502; Valent. Merxm. et A. Schmidt, Fl. Eur. II (1968) 272; V. odorata var. alba (Bess.) DC., Prodr. I (1824) 296; V. virescens Jord. in Bor., Fl. Centr. Fr. ed. 3, II (1857) 77; V. armena Boiss. et Heldr., Diagn. Pl. Or. Nov. ser. 2, V (1856) 48 — Бяла теменуга

Семейство: Violaceae Batsch
Род: Viola L.
Вид: Viola alba Bess.
Българско име: Бяла теменуга

Описание:

Многогодишно растение. Безстъблено 2 - 10 (20) см високо. Коренището разклонено, на върха с 3 - 10 листа, цветове и 10 - 20 см дълги, 1,5 мм дебели, приповдигнати, неукореняващи се надземни издънки, с последователни триъгълно сърцевидни листа и с цветове на върха още през първата година. Листата с дръжки, зелени или тъмно зелени, често презимуващи и виолетови отдолу, широко сърцевидни до триъгълно сърцевидни или яйцевидно сърцевидни, с дълбок и тесен изрез в основата, по ръба ситно, плитко тъпо назъбени, най-широки в долната третина, а нагоре стеснени с почти прав, рядко с изпъкнал или вдлъбнат ръб в остроъгълен връх, 1,5 - 7,0 (9,0) см дълги, 1,5 - 5,0 см широки, до 1,5 пъти по-дълги, отколкото широки с 2 - 10 (15) см дълги дръжки, по­крити, особено по дръжките, с груби, обърнати назад (до 1,2мм дълги) власинки, рядко почти голи. Прилнстниците линейно ланцетни до линейни, 1,2 - 2,0 см дълги и около 2 мм широки, 6 - 10 пъти по-дълги, отколкото широки, по ръба с по-дълги от половината им ширина реснички, голи или влакнести, заострени. Цветните дръжки 4 - 6 (8) см дълги, голи или с насочени назад четинки, с два прицветника над средата. Цветовете 1 - 8, от върха на коренището, единични в пазвите на розетковите листа или на върха на издънките, широко обратно яйцевидни, 1,5 - 2,0 (2,4) см високи и 1,2 - 1,8 см широки, с миризма. Чашелистчетата продълговато яйцевидни или продълговато елиптични, с придатъците 4 - 7 мм дълги, 1,0 - 2,0 (2,5) мм широки, тъпи. Придатъците закръглени, 1 - (2) мм дълги. Венчелистчетата бели или виолетови, рядко червено виолетови или червени; горните обратно яйцевидни или широко обратно яйцевидни, 9 - 11 мм дълги, 6 - 7 мм широки, извити назад и встрани; страничните обратно яйцевидни, 9,0 - 10,5 мм дълги и 5 - 6 мм широки, в основата с малко реснички, насочени напред и надолу; долното венчелистче продълговато обратно яйцевидно, лъжичковидно, врязано, със шпората 12 - 15 (17) мм дълго, 5 - 7 (8) мм широко, в основата стеснено в 3 - 4 мм дълъг жлебовиден, отвътре ресничест нокът, преминаващ в шпора; шпората насочена нагоре, 4 - 5 мм дълга, права, тъпа, бледо виолетова или белезникава, 3 - 4 пъти по-дълга от чашечните придатъци. Яйчникът влакнест; стълбчето задебелено от основата към върха; близалцето цяло, права или леко извита човка, равна или по-дълга от ширината на стълбчето. Кутийката сферична, 8 - 10 мм в диаметър, полегнала на земята, жълто кафява до кафяво виолетова, бяло четинесто влакнеста. Семената бледо жълти, яйцевидни, 2,0 - 2,5 мм дълги и около 1,5 мм широки; придатъкът около 1 мм дълъг.

Изменчивост

1   Столоните понякога липсват. Листата най-често широко триъгълно сърцевидни, 1 -  1,25 пъти по-дълги, отколкото широки, от долната третина към върха стеснени с изпъкнал, рядко с прав ръб в остроъгълен връх, разпръснато късо влакнести. Цветовете виолетови или бели, по-рядко червено виолетови. Страничните венчелистчета с малко реснички в основата. Кутийката късо четинесто влакнеста .......... subsp. dehnhardtii (Ten.) Becker, Veilh. Bayer. Fl. (1902) 11; V. dehnhardii Ten., in Ind. Sem. Hort. Neap. (1830) 12; V. odorata β dehnhardtii Boiss., Fl. Or., I (1867) 458; V. cretica Boiss. et Heldr., Diagn. Pl. Or. Nov. ser. 1, VIII (1849) 51. Разпространено, предимно в Южна България.
1* Столоните развити. Листата често презимуващи, тъмно зелени или светло зелени, триъгълно сърцевидни или яйцевидно сърцевидни, (1,0) 1,25 - 1,50 пъти по-дълги, отколкото широки, от долната третина нагоре стеснени с прав или вдлъбнат, рядко с изпъкнал ръб в остроъгълен връх, грубо влакнести. Кутийката грубо влакнеста .
2   Листата светлозелени, най-често непрезимуващи. Цветовете бели със жълто зелена шпора. Кутийката жълто кафява ......................... subsp. alba. У нас не се среща.
2* Листата тъмнозелени, понякога отдолу виолетови, най-често презимуващи. Цветовете виолетови или бели, рядко червени с виолетова шпора. Кутийката кафяво виолетова ............................. subsp. scotophylla (Jord.) Nyman, Consp. (1878) 78; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc., 1 (1925)-502; V. scotophylla Jord., Obs., 7 (1849) 9. Разпространено.

Стопанско значение. Отглежда се рядко като декоративно ра­стение.

*     *     *     *     *

Viola alba Besser is an accepted name

From:   www.theplantlist.org › tpl1.1 › record › kew-2463476

*     *     *     *     *

Период на цъфтеж: Цъфти:  III - IV, плодоноси: V -  VII.

Разпространение в България: В широколистни гори и храсталаци на предпланински и планински пояс. Разпространено, от 100 докъм 1200 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Северна (Швеция), Западна, Средна и Източна Европа, Северозападна Африка (Алжир), Кавказ, Югозападна Азия (Мала Азия).

Защитен статус:  Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: не е лекарствено растение. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096 

Източник:  „Флора на Н Р България”, том VII, Изд. на Б А Н, София, (1979)

E-mail: krnanev@gmail.com

© K.Nanev

обратно към НАЧАЛОТО


Авторско право К. Нанев © 2012. Всички права запазени.