BGFlora.eu

 

Viola hirta L.

2069 (5). V. hirta L., Sp. Pl. ed. 1 (1753) 934; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. I (1925) 503; Valent. Berxm. et A. Schmidt, Fl. Eur. II (1968) 273 — Влакнеста теменуга

Семейство: Violaceae Batsch
Род: Viola L.
Вид: Viola hirta L.
Българско име: Влакнеста теменуга

Описание:

Многогодишно безстъблено, 3 - 10 (15) см високо растение. Коренището дебело, разклонено, с розетки от 2 - 6 листа и 1 - 8 цвята, без издънки. Листата с дръжки, сиво зелени, продълговато яйцевидни или триъгълно яйцевидни, 1 1/4 - 1 3/4 пъти по-дълги, отколкото широки, с (3) 5 - 7 странични жилки, в основата, особено летните, дълбоко сърцевидни, към върха остроъгълно стеснени, по ръба ситно тъпо назъбени, най-широки в долната третина, от двете страни и по дръжките меко влакнести; пролетните 1 - 4 см дълги, 0,7 - 2,5 см широки, с 6 - 15 см дълги дръжки; летните с по-редки власинки, 3 - 8 см дълги, 2 - 5 см широки, с 6 - 15 см дълги дръжки; дръжките покрити с прави или насочени назад власинки. Прилистниците продълговато ланцетни до линейно ланцетни, 5 - 20 мм дълги, 1 - 3 мм широки, шиловидно заострени, по ръба с по-къси от половината им ширина реснички или почти целокрайни; голи или по ръба (освен ресничките) рядко и отвън към върха влакнести. Цветните дръжки 3 - 10 см дълги, голи или с редки власинки, с прицветници под средата. Цветовете единични в пазвите на листата, трапецовидни или квадратни, 2,0 - 2,5 см високи, 2,2 - 2,5 см широки, без миризма. Чашелистчетата продълговато яйцевидни, с придатъците 5 - 7 мм дълги, 3,0 - 3,6 мм широки, тъпи, по ръба е редки власинки; придатъците закръглени, 1 - 2 мм дълги. Венчелистчетата светло гълъбово сини, рядко синьо виолетови, розови или бели, продълговато обратно яйцевидни, в основата стеснени, на върха отсечени или закръглени, рядко врязани; горните 12 - 14 мм дълги, 5 - 6 мм широки, насочени назад и встрани; страничните 11 - 12 мм дълги, 5 - 6 мм широки, насочени към долното и извити встрани, в основата с реснички; долното венчелистче почти плоско, заедно със шпората 16 - 18 мм дълго, 6,5 - 7,5 мм широко, стеснено в основата в 3 - 4 мм дълъг, жлебовиден, отвътре ресничест нокът, преминаващ в 3 - 4 мм дълга, тъпа, светло виолетова до белезникава, често на върха кукеста, нагоре извита шпора, 2 - 3 пъти по-дълга от чашечните придатъци. Яйчникът влакнест; стълбчето сплеснато отстрани; близалцето цяло, наподобява заострена, права или леко извита човка. Кутийката сферична, 5 - 8 мм в диаметър, късо влакнеста, кафява. Семената сиво белезникави, яйцевидни, 3 мм дълги и 2 мм широки, с добре развит при­датък.

*     *     *     *     *

V. hirta х odorata; V. permixta Jord., Obs. Fragm. VIII (1849) 6; V. hybrida Schur, Enum. PI. Transs. (1866)79.
Многогодишно туфесто, безстъблено растение c 3 - 10 (15) см дълги, облистени приповдигнати, най-често вкореняващи се издънки. Листата закръглено сърцевидни, малко по-дълги, отколкото широки, влакнести; първите листа по форма като на V. odoratа L.; летните удължени като при V. hirta L. Цветовете без миризма, по-къси от листата. Знеполски район (Белидиехан), 3ападна Средна гора, Тракийска низина.

„Флора на Н Р България”, том VII, Изд. на Б А Н, София, (1979)

*     *     *     *     *

Viola hirta L. is a synonym of Viola odorata L.

This name is a synonym of Viola odorata L..
From:   
www.theplantlist.org › tpl1.1 › search › q=Viola hirta

*     *     *     *     *

Период на цъфтеж: Цъфти:  III - IV, плодоноси: V - VIII.

Разпространение в България: По пустеещи места, в ливади, пасища и проредени храсталаци, предимно в нредпланинскияпи планинския пояс. Дунавска равнина, Предбалкан, Западна, Средна и Източна Стара планина, Софийски район, Знеполски район, Витошки район, Пирин, Рила, Средна гора, Западни и Средни Родопи, от 300 докъм 1300 м надморска височина. Конспектнависшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Европа и Азия (от Кавказ до Туркестан, Алтай и Ангара).

Защитен статус:  Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: да, лекарствено растение е. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096 

Източник:  „Флора на Н Р България”, том VII, Изд. на Б А Н, София, (1979). www.theplantlist.org › tpl1.1 › search › q=Viola hirta

E-mail: krnanev@gmail.com

© K.Nanev

обратно към НАЧАЛОТО


Авторско право К. Нанев © 2012. Всички права запазени.