BGFlora.eu

Achillea ageratifolia (Sm.) Benth. & Hook, f.

3135 (2). A. ageratifolia (Sm.) Benth. & Hook, f., Gen. Pl. 2 (1873) 420; Anthemis ageratifolia Sm., Fl. Graec. Prodr. 2 (1813) 192; Achillea ageratifolia (Sibth. & Sm.) Boiss. Fl. Or. 3 (1875) 275; Velen., Fl. Bulg. (1891) 268; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. 2 (1931) 632, p.p.; I. Richardson, Fl. Eur. 4 (1976) 160; Ptarmica ageratifolia (Sm.) Nyman, Consp. Fl. Eur. (1879) 364 - Едроцветен равнец

Семейство: Asteraceae (Compositae)
Род: Achillea L.
Вид: Achillea ageratifolia (Sm.) Benth. & Hook, f.
Българско име: Едроцветен равнец

Описание:

Многогодишно растение. Коренището масивно, цилиндрично, разклонено, с вертикални и хоризонтални дялове, с многобройни къси стерилни облистени издънки образуващи по-големи или по-малки туфи. Стъблата единични или по няколко изправени, високи 10 - 30 см, облистени главно в долната половина, гъсто вълнести, кръгли, фино надлъжно наребрени, прости или на върха разклонени. Листата повече или по-малко гъсто бяло до сиво вълнести, с ясна средна жилка; приосновните продълговато до линейно лопатовидни, 20 - 45 мм дълги и (1) 2 - 4 (5) мм широки, постепенно източени в тесни дълги дръжки, повече или по-малко гребенесто назъбени до наделени, или почти целокрайни; средните сгьблови листа малобройни, линейно лопатовидни, приседнали, до 15 мм дълги и 1 - 2 мм широки, често в основата с 1 - 2 (3) двойки плитки делчета, в горната половина плитко неясно назъбени. Кошничките полу кълбести или полу дисковидни, 12 - 18 мм в диаметър, единични на върха на стъблото или по 2 - 6 по върховете на клонките, образуващи сложно щитовидно съцветие. Обвивката 5 - 12 (15) мм широка, в основата слабо вдлъбната; обвивните листчета зеленикави, триъгьлно яйцевидни до продълговато елиптични, на върха затьпени до слабо заострени, по края със широк до 0,3 - 0,4 мм светло до тъмно кафяв ципест ръб, на гърба и особено в горната половина с дълги бели прости закривени власинки; външните ясно по-къси и по-тесни от средните и вътрешните. Периферните (8) 10 - 12 цвята езичести; езичетата бели, обратно яйцевидни, 5 - 9 мм дълги; вътрешните тръбести, многобройни, жълти; венчето точковато жлезисто. Цветното легло изпъкнало, полусферично, мрежесто ямчесто. Прицветните люспи ципести, слабо килевидни, зеленикави, на върха кафяви. Плодосемките продълговати, сивокафяви, 1 мм дълги.

Изменчивост

1 Приосновните листа линейно лопатовидни, гребенесто назъбени до наделени; кошничката единична, на върха на цветоносното стъбло ……………............................................................................................................…………….. subsp.
aizoon (Griseb.) Heimerl, Denkschr. Kaiserl. Akad. Wiss., Wien. Math.-Naturwiss. Kl. 48 (1884)134; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. 2 (1931) 632; Anthemis aizoon Griseb., Spic. Fl. Rumel. 2 (1846) 210; Achillea ageratifolia var. aizoon (Griseb.) Stoj. & Stef., Фл. Бълг. изд. 1,2 (1925) 1129. Средни Родопи (Триградско ждрело), 1200-1300 м надморска височина.
1* Приосновните листа продълшвато лопатовидни, плитко гребенесто назъбени до целокрайни; кошничките (1) 2 - 6 във връхно съцветие ................................................................................................................................................................................... 2
2 Цветоносното стъбло (3) 6 - 15 (18) см; кошничките 1 - 2 (3) във връхно съцветие, 5 - 7 мм широки subsp. ageratifolia. Западна (Вратцата) и Средна Стара пл., Знеполски район, Витошки район (Крапец), Славянка, Пирин, Средни Родопи (Червената стена), Тракийска низина (Бесапарски ридове), от 450 докъм 2600 м надморска височина.
2* Цветоносното стъбло 10 - 20 (30) см; кошничките по 2 - 6 в съцветие, 3,5 - 6 мм широки ................ subsp. serbica (Nyman) Heimerl, Denkschr. Kaiserl. Akad. Wiss., Wien.

Math.-Naturwiss. Kl. 48 (1884)134; Ptarmica ageratifolia subsp. serbica Nyman, Consp. Fl. Eur. (1879) 364; Achillea serbica (Nyman) Petrovič, Fl Agr. Nyss., Additamenta (1886) 102; A. serbica Nyman sensu I. Ricardson, Fl. Eur. 4 (1976) 160; A. ageratifolia var. serbica (Nyman) Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. 2 (1931) 632; A. ageratifolia var. serbica (Boiss.) Nyman sensu Stoj. & Stef., Фл. Бълг. изд. 1, 2 (1925) 1129; Exs.: Pl. Bulg. Exsicc. № 496 (sub A. ageratifolia). Западна Стара пл. (Врачанска пл.), Знеполски район (в планините Коньовска, Голо Бърдо, Чепън, Рупина, Руй, Любаша), Струмска долина (между гр. Земен и с. Ръждавица), от 500 докъм 1500 м надморска височина.

Забележка. 1. Achillea ageratifolia е Балкански ендемит с три подвида. Те са близки морфологично, обединени по морфологията на листата и белезите на съцветието, географски диференцирани, с почти алопатрични ареали (Franzen 1986). Subsp. ageratifolia е разпространен от Ю. Сърбия на изток, придържайки се към варовити терени, до Западна. и Средна Стара пл., повечето от планините в Югозападна България, на юг - до Централна Гърция. Subsp. aizoon се среща в южните райони на Р. Македония, Сев. Гърция (Олимп), у нас - в Средни Родопи (Триградско ждрело). Subsp. serbica е разпространен от Косово и Македония на изток до България (Знеполски район и Струмска долина) (cf. Saukel & al. 2003).
Ревизията на A. ageratifolia в българските хербариуми показа, че Стоянов & Стефанов (1925) в първото и по-късните издания на „Флора на България" не посочват за страната „var. ageratifolia", като за районите в които се среща този таксон вместо него се посочва „var. aizoon Кузманов (1991) съобщава за България двете разновидности, но отново повечето от данните за разпространението на „var. aizoon" следват авторите на „Флора на България". (МА).
Период на цъфтеж: Цъфти: V - VШ, плодоноси: VП - IХ.

Разпространение в България: По варовити скалисти и каменисти места, в предпланините и планините. Западна и Средна Стара планина, Софийски район, Витошки район (Крапец), Знеполски район, Струмска долина (Между Земен и Ръждавица), Славянка, Пирин, Долината на р. Места, Средни Родопи, Тракийска низина, от 450 докъм 2600 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Албания, Централна и Северна Гърция, Р. Македония, Сърбия, Черна Гора. Балкански ендемит

Защитен статус: Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: не е лекарствено растение. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096

Източник: „Флора на Република България”, том XI, БАН, Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, София, (2013)

E-mail: krnanev@gmail.com

обратно към НАЧАЛОТО