BGFlora.eu

Achillea millefolium L.

3152 (19). A. millefolium L., Sp. Pl. ed. 1 (1753) 899; Hub.-Mor., Fl. Turkey 5 (1975) 244; Richardson I., Fl. Eur. 4 (1976) 162; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. 2 (1931) 639, p.p.; A. magna L., Sp. PI. ed. 2 (1763) 1267; A. millefolium var. crustata Koch, Syn. Fl. Germ., 3 (1857) 320; Стоян., Стеф., Фл, Бълг. изд. 1, 2 (1925) 1127 - Бял равнец

Семейство: Asteraceae (Compositae)
Род: Achillea L.
Вид: Achillea millefolium L.
Българско име: Бял равнец

Описание:

Многогодишно растение. Коренището тънко, цилиндрично, хоризонтално, разклонено, с единични до многобройни цветоносни стъбла и стерилни издънки, с многобройни корени. Стъблата изправени или възходящи, (10) 20 - 60 (100) см високи, само на върха разклонени, кръгли, зелени до жълто зелени, понякога в основата пурпурни, фино надлъжно наребрени, разсеяно до гъсто дълго влакнести или вълнести. Листата разсеяно влакнести до възголи, двойно до тройно перести, листните дялове в няколко равнини (в напречно сечение листата полуцилиндрични); приосновните на 3 - 5 см дълги дръжки, линейно ланцетни, (6) 10 - 20 см дълги и 0,5 - 2 (4) см широки; стъбловите приседнали, средните 2 - 9 см дълги и 0,5 - 1,2 (2,5) см широки; листната ос 0,5 - 1 (1,5) мм широка, цяла (рядко назъбена); крайните делчета линейно ланцетни до линейни, 0,2 - 0,5 мм широки, осилесто островърхи; горните листа достигащи почти до съцветието, обикновено двойно перести, издребняващи. Кошничките обратно яйцевидно конусовидни, по 50 - 100 (150 и повече) по върховете на клонките и стъблото, образуващи сложно щитовидно съцветие, 5 - 6 мм в диаметър, на късо влакнести дръжки. Обвивката 2,5 - 4 мм широка, в основата конусовидно стеснена; обвивните листчета жълтеникави или зеленикави, всички слабо килевидни, с ясно изпъкнала средна жилка, на гърба разсеяно влакнести до почти голи; външните тясно елиптични, островърхи, по-къси и тесни от останалите, най-вътрешните продълговато елиптични, затъпени, с тъмно кафяв ципест ръб; средните (1,7) 2,4 - 2,7 (3,6) мм дълги и (0,6) 0,9 - 1 (1,3) мм широки; крайните цветове 4 - 6, езичетата бели (рядко розови до червеникави), (1,3) 2,2 - 2,8 (3,1) мм дълги; вътрешните малобройни, тръбести, жълти, венчето точковато жлезисто. Плодосемките продълговато елиптични, 2 - 2,1 (2,2) мм дълги, по ръба ясно бяло крилати.

Период на цъфтеж: Цъфти: VI - VIII, плодоноси: VII - X.

Разпространение в България: Из ливади и пасища, тревисти и каменливи места, изоставени планински ниви, песъкливи и крайпоточни места, в планините. Разпръснато по всички наши високи планини, между 1500 и 2000 (2300) м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Европа, Кавказ, Югозападна и Централна Азия, Хималаи, Сибир.

Защитен статус: Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: да, лекарствено растение е. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096

Източник: Европа, Кавказ, Югозападна и Централна Азия, Хималаи, Сибир.

1. 2. 3.

E-mail: krnanev@gmail.com

обратно към НАЧАЛОТО