BGFlora.eu

Achillea multifida (DC.) Griseb.

3136 (3). A. multifida (DC.) Griseb., Spic. Fl. Rumel. 2 (1846) 213; Ptarmica multifida DC., Prodr. 7 (1838) 295; Velen., Fl. Bulg. (1891) 269; Стоян., Стеф., Фл. Бълг. изд. 1, 2 (1925) 1130; Hub.-Mor., Fl. Turkey, 5 (1975) 229; A. atrata subsp. multifida (DC) Heimerl, Denkschr., Kaiserl. Acad. Wiss., Wien. Math.-Naturwiss. Kl. 48 (1884) 140; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. 2 (1931) 634; A. aromatica Velen., Abh. Math. Nat. CI. Böhm. Ges. Wiss. 7, (1886) 1; A. clusianaTauschs.lat.,sensul.Richardsonin Fl.Eur.4(1976) 161 — Алпийски равнец

Семейство: Asteraceae (Compositae)
Род: Achillea L.
Вид: Achillea multifida (DC.) Griseb.
Българско име: Алпийски равнец

Описание:

Многогодишно растение c характерна интензивна миризма. Коренището тънко, цилиндрично, възходящо или хоризонтално разклонено, с многобройни корени. Стъблата възходящи или изправени, (5) 10 - 20 (30) см високи, кръгли, зелени, фино надлъжно наребрени, просто, разперено и прилегнало влакнести. Листата с разредени до гъсти разперени бели прости власинки; приосновните продълговати, (10) 30 - 40 мм дълги и 8 - 10 мм широки, двойно до тройно пересто наделени; дяловете 4 - 10, ланцетни, островърхи, делчетата (1) 2 - 3 (5) мм дълги и 0,2 - 0,5 мм широки; стъбловите подобни, малобройни, издребняващи. Кошничките яйцевидно полукълбести, по 2 - 10 по върховете на клонките, 8 - 10 мм в диаметър, на дълго бяло вълнести, 3 - 15 мм дълги дръжки, образуващи връхно щитовидно сложно съцветие; обвивката 5 - 7 мм широка, в основата конусовидно изпъкнала, обвивните листчета зеленикави, яйцевидно елиптични до ланцетни, на върха затъпени, по края със широк (до 0,5 мм) ципест, тъмнокафяв ръб, на гърба с разредени бели дълги власинки до голи; външните малко по-къси и по-тесни от средните и вътрешните, килевидни, с изпъкнала средна жилка. Крайните 6 - 8 (10) цвята езичести, езичетата бели, 2,5 - 3 мм дълги, широко елиптични, на върха закръглено триделни; вътрешните многобройни, тръбести, жълти, венчето точковато жлезисто. Цветното легло сферично конично, мрежесто ямчесто; прицветните люспи широко ципести, слабо килевидни, жълто зеленикави, на върха кафяви. Плодосемките продълговато елиптични, кафенникави, 1 мм дълги, по ръба едва крилати.

3 а б е л е ж к а. A. multifida е описан от Северозападна Анатолия (Битински Олимп, Улудаг). Velenovsky (1891), Стоянов и Стефанов (1925) и по-кьсните български автори отнасят към този вид близките морфологично популации, разпространени у нас и в югоизточните части на Балканския полуостров. Морфологично близък до A. multifida е A. clusiana, разпространен в карстовите райони на Австрийските Алпи. Вероятно по тази причина Richardson (1976) третира A. clusiana в по широки таксономични граници и отнася към него балканските популации, свързвани по-рано с A. multifida. Може би повлиян от това решение Franzen (1991) отнася А. multifida към синонимиката на A. clusiana. По-новите изследвания на групата A. multifida - A. clusiana дават основание да възприемем видовата самостоятелност на тези два таксона, A. multifida с ареал в Румъния, Албания, Р Македония, България, Сев. Гърция, Сърбия, Черна гора, на изток до Северозап. Анатолия и A. clusiana s. str. с ограничено разпространение в Североизточните Алпи. Предварителните молекулни и сравнително морфологични изследвания подкрепят това решение (cf. Saukel & al. 2003).

Двата вида, както и близкият до тях A. atrata L. с ареал ограничен в района на Алпите, са алопатрични, викариращи във високопланинските зони на Алпийската и Балканска планински системи, на изток до Мала Азия. Вероятно те са с общ произход и от някои автори (Heimerl, I.e. и Hayek I.e.) се третират като един вид с географски раси с ранга на подвидове.
Т у р u s. A. aromatica Velen. Auf dem Bergweisen am Vitos. VIII Leg. Velenovsky (PRC ?).
Т у р u s. A. multifida (DC.) Boiss. [Турция, Бурса] "Olympus Bithynus (Uludag.) Aucher 1837: 33296 (holo. G)" (Huber-Morath 1975).
Период на цъфтеж: Цъфти: VII - IX, плодоноси: IX - X.

Разпространение в България: Из алпийски ливади, каменливи и сипейни места и храсталаци, в планините, в съобщества на клек, сибирска хвойна, смърч, черна и бяла мура. Средна Стара планина, Западни гранични планини (Осоговска пл.), Витоша (Черни връх, Резньовете), Пирин, Рила, Западни Родопи (вр. Сютка, Балабаница, Сунгурли чал), между (1750) 1900 и 2600 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Средна (Австрия, Германия) и Югоизточна (Румъния, Албания, Гърция, Р. Македония, Сърбия, Черна гора) Европа.

Защитен статус: Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: не е лекарствено растение. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096

Източник: „Флора на Република България”, том XI, БАН, Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, София, (2013)

E-mail: krnanev@gmail.com

обратно към НАЧАЛОТО