BGFlora.eu

Achillea setacea Waldst. & Kit.

3150 (17). A. setacea Waldst. & Kit., Descr. Icon. Pl. Hung. (1801) 82; Velen., Fl. Bulg. (1891) 262; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. 2 (1931) 640; Hub.- Mor., Fl. Turkey 5 (1975); Richardson I., Fl. Eur. 4 (1976) 163; A. millefolium var. setacea (Waldst. & Kit.) Koch, Syn. Fl. Germ. ed. 1 (1837) 373; Стоян., Стеф., Фл. Бълг. изд. 1, 2 (1925) 1126 - Влакнест равнец

Семейство: Asteraceae (Compositae)
Род: Achillea L.
Вид: Achillea setacea Waldst. & Kit.
Българско име: Влакнест равнец

Описание:

Многогодишно растение. Коренището тънко цилиндрично, хоризонтално, разклонено, с единични до мнгобройни цветоносни стъбла. Стъблата изправени или възходящи, 15 - 35 (50) см високи, само на върха разклонени, кръгли, зеленикави до жълтеникави, фино надлъжно наребрени, повече или по-малко влакнести до вълнести. Листата гъсто прилегнало влакнести до вълнести, двойно до тройно перести, листните дялове в няколко равнини, в напречно сечение листата полуцилиндрични; приосновните на дръжки 10 - 20 мм дълги, ланцетни, 30 - 60 мм дълги, 4 - 12 мм широки; листната ос 0,4 - 0,5 (0,8) мм широка; крайните делчета линейно ланцетни, 0,1 - 0,4 мм широки, светло осилесто островърхи; горните листа достигащи почти до съцветието, обикновено просто до двойно перести, издребняващи. Кошничките обратно яйцевидно конусовидни, по 40 - 100 по върховете на клонките и стъблото, 4 - 5 мм в диаметър, на 1 - 4 мм дълги влакнести дръжки, образуващи връхно щитовидно сложно съцветие. Обвивката 1,5 - 2,5 (3) мм широка, в основата конусовидно стеснена; обвивните листчета жълтеникави или зеленикави, слабо килевидни, с ясно изпъкнала средна жилка, повече или по-малко равномерно късо влакнести; външните тясно елиптични, островърхи, ясно по-тесни и по-къси от средните и вътрешните; последните продълговато елиптични, затъпени, с тесен светъл прозрачен рядко на върха кафеникав ципест ръб; средните жилки (1,3) 2,1 - 2,4 (3) мм дълги и (0,5) 0,7 - 0,8 (1) мм широки. Външните 4 - 6 цвята езичести; езичетата бели, рядко розови, (0,9) 1 - 1,3 (1,9) мм дълги; вътрешните тръбести, малобройни, жълти, венчето точковато жлезисто. Плодосемките продълговато елиптични, кафяви, 1,4 (1,6 - 1,7) мм дълги, по ръба тясно бяло крилати.

Период на цъфтеж: Цъфти: V - IX, плодоноси: VII - XI.

Разпространение в България: Из тревисти и каменисти места, из пасища, покрай гори и храсталаци обикновено в открити местообитания, в равнините и предпланините, по-често в Източна, Североизточна и Южна България. Среща се от морското равнище до към 1200 (1600) м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Южна, Централна (южни части) и Югоизточна Европа, Кавказ, Югозападна Азия.

Защитен статус: Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: не е лекарствено растение. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096

Източник: „Флора на Република България”, том XI, БАН, Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, София, (2013)

E-mail: krnanev@gmail.com

обратно към НАЧАЛОТО