Adonis vernalis L.
1117 (1). A. vernalis L., Sp. Pl. ed. 1 (1753) 547; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. I (1924) 348; A. vernalis var. bulgarica Vel, Fl. Bulg. Supl. I (1898)3; Hayek, 1. c. — Пролетен горицвет
Семейство: Ranunculaceae Juss.
Род: Adonis L.
Вид: Adonis vernalis L.
Българско име: Пролетен горицветОписание:
Многогодишно растение. Коренището мощно, хоризонтално или полегнало с многобройни черно кафяви до черни корени. Стъблата най-често по няколко, рядко единични, в началото на цъфтежа 5 - 20см, след прецъфтяването до 30 - 40 см високи, изправени или отклонени, гладки, неразклонени или в горната част слабо разклонени, гъсто облистени, в основата обвити от кафяви ципести люспи, без приосновни листа. Стъбловите листа приседнали, широко яйцевидни, 2 - 4 пъти пересто разделени, с тесни линейни, най-много до 1 мм широки и 1 - 2 см дълги целокрайни дялове. Цветовете единични 4 - 5,5 (8) см в диаметър, изправени, разположени по върха на стъблото и разклоненията. Чашелистчетата 5 - 8, 12 - 20 мм дълги, около 12 мм широки, яйцевидни до широко яйцевидни или елиптични, на върха притъпени, зеленикави, повече или по-малко нежно влакнести. Венчелистчетата 10 - 24, 20 - 35 (42) мм дълги и 5 - 12 мм широки, ярко жълти, продълговато елиптични до обратно ланцетно клиновидни, предимно в горната част неравномерно леко назъбени. Тичинките многобройни, разположени спирално в долната част на конусовидно цветно легло. Тичинковите дръжки 4,5 - 6 мм дълги, едноцветни, жълти, голи. Прашниците жълти. Сборният плод около 20 мм дълъг и около 12 мм широк, апокарпен, яйцевидно до продълговато кълбовиден, съставен от 30 - 40 гъсто разположени обратно яйцевидни орехчета, 3,5 - 5,5 мм дълги и около 3 мм широки, набръчкани, влакнести, с кукесто извито навън и надолу носче.
Стопанско значение. Цялото растение съдържа гликозиди, действащи върху сърдечната дейност. Надземната част под името Herba Adonidis намира широко приложение в медицинската практика за лекуване на някои сърдечно-съдови заболявания. Препоръчва се като декоративно растение.
„Флора на НР България”, том IV, БАН, София, (1970) * * *
Пролетният гороцвет (Adonis vernalis) е вид тревисто многогодишно растение от семейство Лютикови (Ranunculaceae).
Наименования
Пролетния гороцвет е известен с редица народни наименования като Гурльов дядо, Жълт божур, Жълта котка, Жълта свиларка, Жълтоцвет, Кучи божур, Овче око, Отравниче, Пролетен горицвет.[1]
Разпространение и местообитания
Видът е разпространен в цяла Европа и Западен Сибир. Вирее по сухи места, ливади и пасища до 1100 м надморска височина, предимно на варовик.
Описание
Тази разновидност на гороцвета цъфти в края на пролетта (май и юни) и има жълти цветове за разлика от другата по-известна разновидност, есенният гороцвет (Adonis annua), която е с алени цветове и цъфти през есента.
Допълнителни сведения
Запарка от надземната част се използва като лечебно растение при сърдечни заболявания.
Отровно! Трябва да се прилага само при лекарско предписание и под лекарски контрол.
от Уикипедия, свободната енциклопедия * * *
Период на цъфтеж: Цъфти: II - IV (VI).
Разпространение в България: По сухи каменисти места, в ливадите и пасищата, предимно по варовит терен. Североизточна България, Източен Предбалкан, Източна Стара планина, Софийски район, Знеполски район, Витошки район, Тунджанска хълмиста равнина, от морското равнище докъм 1100 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.
Общо разпространение: Централна, Източна и Южна Европа, Кавказ, Сибир.
Защитен статус: Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие
Лекарствено растение: да, лекарствено растение е. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096
Източник: „Флора на НР България”, том IV, БАН, София, (1970), Уикипедия, свободната енциклопедия
1.
2.
3.
4.
5.
6.
7.
8.
9.
|
© K.Nanev |
Авторско право К. Нанев © 2012. Всички права запазени.
