Ajuga genevensis L.
2589 (5). A. genevensis L., Sp. P., ed. 1 (1753) 561; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc., II (1928) 239; Ball, Fl. Eur., III (1972) 128; A. genevensis subsp. drenovskyi in Shed., Exs.: PI. Bulg. Exsicc. No 862, No 579 — Женевско срещниче
Семейство: Labiatae Juss. (Lamiaceae)
Род: Ajuga L.
Вид: Ajuga genevensis L.
Българско име: Женевско срещничеОписание:
Многогодишно растение. Коренището много късо, с многобройни разклонения. Стъблото 8 - 40 см високо, 0,2 - 0,5 см в диаметър, разклонено от основата или просто, ясно четириръбесто, в основата разпръснато просто влакнесто или власинките в две срещуположни линии, нагоре разпръснато до напластено влакнесто. Листата 1,5 - 10 см дълги, 0,8 - 5 см широки, тясно ланцетни, ланцетни, елипсовидни, ромбични, приседнали или клиновидно стеснени в дръжка, изцяло или само в долната половина целокрайни, нагоре остро или тъпо назъбени, на върха заострени или заоблени, по повърхността и по ръбовете единично просто до гъсто напластено просто влакнести, преминаващи в 0,8 - 2,5 см дълги, 0,8 - 1,2 см широки, издребняващи към върха на съцветието, ланцетни или елиптични, целокрайни, назъбени или 3-делни, средният дял по-дълъг, горните равни или по-къси от дължината на цвета, разпръснато до гъсто просто влакнести зелени или сини прицветници. Цветовете групирани конично в горната половина на стъблото в многоцветни прешлени, на много къса дръжка или приседнали. Чашката 4 - 8 мм дълга, с 5 триъгълни, нееднакво заострени или слабо заоблени на върха зъбчета, просто и жлезисто влакнеста. Венечната тръбица цяла, 8 - 18 мм дълга; горната устна редуцирана, долната 3-делна, средният дял сърцевиден до заоблен, гол или покрит от двете страни с различна гъстота прости власинки, страничните заострени до слабо заоблени, по ръба ресничести, бяло, розово, синьо с по-тъмни сини жилки. Орехчето 1,8 - 2,2 мм дълго, 0,8 - 1,8 мм широко, полукрушовидно, с мрежесто набръчкана повърхност.
Забележка. Баграта на венчето варира от синя до розова и бяла. Подобен тип изменчивост няма таксономично значение.
Период на цъфтеж: Цъфти: IV - VII, плодоноси: VI - VIII.
Разпространение в България: По тревисти и храсталачни места из горите. Разпространено от морското равнище докъм 2000 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.
Общо разпространение: Средна Европа (югоизточните части), Кавказ.
Защитен статус: Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие
Лекарствено растение: не е лекарствено растение. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096
Източник: „Флора на Н. Р. България”, том IX, БАН, София, (1989)
|
© K.Nanev |
Авторско право К. Нанев © 2012. Всички права запазени.