Alcea heldreichii (Boiss.) Boiss.
2047 (3). A. heldreichii (Boiss.) Boiss., Fl. Or. I (1867) 832; Vel., Fl. Bulg. (1891) 100; Zohary, Israel J. Bot. XII, 1 (1963) 7; Webb, Fl. Eur. II (1968) 254; Althaea heldreichii Boiss., Diagn. Pl.. Or. Nov. Ser. 2,1 (1853) 103; Стоян. Стеф., Фл. Бълг. изд. 1, II (1925) 745; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. I (1925) 553 — Хелдрайхова алцея
Семейство: Malvaceae Juss.
Род: Alcea L.
Вид: Alcea heldreichii (Boiss.) Boiss.
Българско име: Хелдрайхова алцеяОписание:
Многогодишно растение. Корените вретеновидни, слабо разклонени. Стъблата 25 - 60 (70) см високи, изправени, прости или рядко разклонени, сивозеленикави, в долните части с по-редки, в горните с гъсти, къси, прилегнали и дълги звездовидни власинки с възходящи лъчи и единични жлезисти власинки, наплъстено влакнести. Прилистниците 4 - 7 мм дълги, ланцетни, обикновено двуделни, рядко триделни, от двете страни с къси, прилегнали и дълги звездовидни власинки с възходящи лъчи, по ръба ресничести. Листата 25 - 50 мм дълги и 20 - 60 мм широки, сърцевидно закръглени или яйцевидно ромбични, цели или с 3 - 5 (рядко 7) неясно очертани тъпи, кръгло назъбели дялове, сивозелени; отгоре с повече или по-малко гъсти, дълги звездовидни власинки с възходящи лъчи; отдолу с гъсти, къси прилегнали и дълги звездовидни власинки с възходящи лъчи; дръжките 5 - 80 мм дълги, сиво зеленикави, с къси, прилегнали и дълги звездовидни власинки с възходящи лъчи, наплъстено влакнести. Цветните дръжки до 5 мм дълги, дебели, при плод удължени (15 - 20 мм), изправени. Цветовете многобройни, единични или по 2 - 3 в пазвите на листата, във връхните части на стъблата и разклоненията в плътни класоподобни съцветия. Външните чашелистчета 6 - 7 (9) мм дълги, сраснали до половината, с 6 - 7 триъгълни до линейни заострени свободни дялове; отвън с гъсти, предимно дълги звездовидни власинки с възходящи лъчи; отвътре с редки, прилегнали прости власинки до голи; вътрешните 15 - 18 мм дълги, едро до дребно надлъжно набраздени, сраснали до 1/3, с 5 яйцевидно триъгълни, тъпи свободни дялове; отвън с къси, прилегнали и дълги звездовидни власинки с възходящи лъчи, наплъстено влакнести; отвътре влакнести до оголени; при плод леко разрастващи се (до 20 мм), обхващащи последния. Венчелистчетата 20 - 30 мм дълги, непокриващи се с краищата си; обратно яйцевидни, на върха дълбоко врязани; нокътът гъсто дълго копринесто влакнест; бели или розови. Тичинковата тръбица 5 - 6 мм дълга, гола. Плодът 13 - 20 мм в диаметър, разпадащ се на 30 - 40 светлокафяви до тъмнокафяви плодни дялчета; тръбната стена на последните с дълбока надлъжна бразда, набръчкана; със звездовидни власинки в браздата; страничните стени голи, периферната част дълбоко радиално набръчкана, средната по-плитко, централната мрежовидно набраздена; ребрата набръчкани, продължаващи в леко отклоняващи се ципести крила. Семената червеникавокафяви, с бели мехурчета.
Период на цъфтеж: Цъфти: VII - VIII.
Разпространение в България: По сухи каменливи и скалисти места, в равнините, предпланините и планините. Знеполски район, Западни гранични планини, Струмска долина, Рила, Средни Родопи (над Асеновград), Тракийска низина, от 150 докъм 1100 м надморска височина. Посочва се за Черноморското крайбрежие (Ахтопол — Чешмеджиев, 1977) и за Западни Родопи (Vandas, 1909). (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.
Общо разпространение: Югоизточна Европа (Гърция, Югославия — Македония), Южна Украйна.
Защитен статус: Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие
Лекарствено растение: не е лекарствено растение. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096
Източник: „Флора на Н Р България”, том VII, БАН, София, (1979)
|
© K.Nanev |
Авторско право К. Нанев © 2012. Всички права запазени.