BGFlora.eu

Althea officinalis L.

2044 (3). A. officinalis L., Sp. Pl. ed. 1 (1753) 686; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. I (1925) 552; Tutin, Fl. Eur. II (1968) 253; A. taurinensis DC., Prodr. I (1824) 436; Vel., Fl. Bulg. (1891) 100 et Suppl. I (1898) 59 — Лечебна ружа

Семейство: Malvaceae Juss.
Род: Althea L.
Вид: Althea officinalis L.
Българско име: Лечебна ружа

Описание:

Многогодишно растение. Корените вретеновидни, дебели, силно разклонени. Стъблата 50 - 200 см високи, изправени, прости или разклонени, обикновено сивозеленикави, дълго звездовидно кадифено влакнести (само долните части след цъфтежа понякога оголени). Прилистниците около 10 мм дълги, почти до основата многократно наделени, тясно ланцетни или линейни, сивозеленикави, гъсто звездовидно кадифено влакнести, рано опадващи. Листата 50 - 150 мм дълги и 30 - 120 мм широки, триъгълно яйцевидни, ненаделени до длановидно наделени, често нагънати, заострени; неравномерно назъбени, сиви до сиво зелени; блестящи, гъсто звездовидно кадифено влакнести; дръжките 20 - 65 мм дълги, сиво зеленикави, гъсто звездовидно кадифено влакнести. Цветните дръжки 2 - 10 мм дълги, сивоз еленикави, гъсто звездовидно кадифено влакнести, при плод изправени; присъцветните дръжки до 120 мм дълги. Цветовете многобройни; единични в пазвите на листата или събрани по много в пазвени и връхни къси гроздовидни съцветия. Външните чашелистчета 3 - 6 мм дълги, сраснали от почти само в основата до 1/3, със (7) 8 - 10 линейни до линейно ланцетни, нишковидно източени сивозеленикави свободни дялове; отвън гъсто звездовидно влакнести, по ръба ресничести; отвътре с прости дълги власинки; вътрешните 6 - 12 мм дълги, сраснали до 1/3, с 5 триъгълно яйцевидни, заострени, сиво зеленикави свободни дялове; отвън звездовидно кадифено влакнести; отвътре звездовидно кадифено влакнести, в основата голи; при плода почти неразрастващи се, обхващащи последния. Венчелистчетата 9 - 20 мм дълги, широко до продълговато обратно яйцевидни, на върха плитко врязани или слабо вълновидни, нокътът копринесто влакнест; бели до розово бели, по-рядко червени. Тичинковата тръбица докъм 5 мм дълга, с разпръснати мехурчета; прашниците пурпурно червени. Плодът 7 - 8 (10) мм в диаметър, разпадащ се на 15 - 25 светлокафяви плодни дялчета; тръбната стена на последните с неясно изразена надлъжна средна линия, слабо напречно набръчкана, гъсто звездовидно влакнеста; страничните стени в периферните части слабо радиално набръчкани, влакнести, в централните части гладки, с брашнен налеп; ръбовете закръглени. Семената тъмнокафяви, гладки, оголени.

Забел ежка. Посочва се за България A. officinalis var. argutidens Borb. (= A. micrantha Wiesb.) за Предбалкан (Севлиево — Нейч., 1908).

Период на цъфтеж: Цъфти: VII - IX.

Разпространение в България: По влажни ливади, покрай реките, из храсталаците и в шаварите, в равнините, предпланините и планините. Разпространено, от морското равнище докъм 1000 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Европа (на юг от Англия, Дания и централните части на европейската част на СССР), Азия, Северна Африка, въведено в Северна Америка.

Защитен статус: Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: да, лекарствено растение е. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096

Източник: „Флора на Н Р България”, том VII, БАН, София, (1979)

1. 2. 3. 4.

E-mail: krnanev@gmail.com

обратно към НАЧАЛОТО