Alyssum murale Waldst. et Kit.
1293 (11). A. murale Waldst. et Kit., Pl. Rar. Hung. 1 (1802) 5; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. I (1925) 440; A. argenteum auct. Стоян. Стеф., Фл. Бълг. изд. 1, I (1924) 527— Стенен игловръх
Семейство: Cruciferae Juss. (Brassicaceae)
Род: Alyssum L.
Вид: Alyssum murale Waldst. et Kit.
Българско име: Стенен игловръхОписание:
Многогодишно растение. Туфесто. Коренището дебело, дървенисто, силно разклонено. Стъблата 8 - 60 (120) см високи, многобройни, изправени, при основата си без стерилни листни розетки, в долната си част дървенисти, покрити с прилегнали или разперени звездовидни власинки, облистени до съцветието. Приосновните листа събрани в гъста розетка, лопатовидни, целокрайни, опадващи през време на цъфтежа; стъбловите листа 10 - 20мм дълги и 3 – 6 мм широки, обратно овално ланцетни, клиновидно изтънени, на върха си заострени или възтъпи, отгоре зелени и както стъблата и розетковите листа покрити с прилегнали или разперени редки власинки, а отдолу сребърно бели, гъсто покрити със звездовидни власинки, в пазвите със стерилни листни розетки. Съцветията 5 - 15 см дълги, гъсти, щитовидни. Чашелистчетата около 2 мм дълги, широко ланцетни, покрити със звездовидни власинки, при шушулчиците опадващи. Венчелистчетата около 2 - 3,5 мм дълги, длъгнесто обратно яйцевидни или широко елиптични, златисто жълти, закръглени и изведнъж стеснени в нокът, отвън често покрити със звездовидни власинки, рядко само от едната страна на нокътя с по 1 - 2 подобни на шпора зъбчета. Тичинките около 2 мм дълги, всички с израстъци..Шушулчиците 2,5 - 4,8 мм в диаметър, сплеснати, покрити със звездовидни власинки, кръгли, елиптични, по-рядко обратно яйцевидни до обратно сърцевидни. Семената 6 мм дълги, сплеснати, с крилат ръб. Крилата 2 - 4 пъти по-тесни от ширината на семената.
Изменчивост
subsp. murale; A murale subsp. caucasicum auct. Стоян. Стеф., op. c. изд. 3 (1948) 530. Растение c прилегнали власинки. Разпространено.
var. stoyanovii (Nyar.) Stoj. et Stef., 1. c.; A. pichleri subsp. Stoyanovii Nyar., Syn. Gen. Alyss. (1955) 106. Гъсто туфесто, до 8 см високо растение. Листата, както и стъблата, почти бели, вследствие гъсто прилегнали власинки. Беласица (в. Калабак).
subsp. pichleri (Vel.) Stoj. et Stef., op. c., изд. 3 (1948), 530; A. Pichleri Vel., Fl. Bulg. 1891 (38); Стоян. Стеф., op. c., изд. 1, I (1924) 528. Растение c разперени власинки, вследствие на стърчащите по-дълги лъчи на звездовидните власинки.
var. pichleri. Рехаво туфесто. Стъблата със съцветията 25 - 40 см високи. Листата зелени, покрити с редки власинки. Рила, Родопи, Тракийска низина.Забележка. Видът е много полиморфен. У нас са разпространени редица форми, описани главно от Е. Nyarady in Bul. Grad. Bot. Cluj, VI (1926) 72 et Syn. Gen. Alyssum (1955) 106, не притежаващи таксономична стойност.
Период на цъфтеж: Цъфти: IV - VII.
Разпространение в България: Цъфти: IV - VII. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.
Общо разпространение: Цъфти: IV - VII.
Защитен статус: Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие
Лекарствено растение: не е лекарствено растение. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096
Източник: „Флора на НР България”, том IV, БАН, София, (1970)
|
© K.Nanev |
Авторско право К. Нанев © 2012. Всички права запазени.