BGFlora.eu

Anchusa azurea Mill.

A. azurea Mill., Gard. Diet. ed. 8 (1768) ;no 9; Chater, Fl. Eur. Ill (1972) 108; A. italica Retz., Obs. Bot. I (1779) 12; Vel., Fl. Bulg. (1891) 392; Стоян. Стеф., Фл. Бълг. изд. 1, II (1925) 904; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. II (1938) 11 —Лазурно винче

Семейство: Boraginaceae Juss.
Род: Anchusa L.
Вид: Anchusa azurea Mill.
Българско име: Лазурно винче

Описание:

Многогодишно сивозелено, гъсто влакнесто растение, власинките разперени, твърди, разпръснати, четинести, често в основата си брадавичесто разширени. Стъблата най-често прости, 20 - 150 см, изправени, най-често в основата с листна розетка. Розетковите листа (5) 10 - 30 см дълги и (5) 10 - 30 (50) мм широки, ланцетни или ланцетно елиптични, в основата си стеснени в дръжки; стъбловите по-дребни, приседнали, често стъблообхващащи. Съцветията гъсти, многоцветни. Цветните дръжки 1 - 3 мм при цвета и 10 (-15) мм при плода.. Прицветниците линейни или линейно ланцетни, по-къси от чашката. Чашката 6 - 8 ( - 10) мм, при плода до 12 - 15 (16) мм дълга, разделена до основата; дяловете линейни, линейно ланцетни или линейно елиптични, покрити със стърчащи, гъсти, бели власинки. Венчето виолетово, или тъмносиньо; тръбицата 6 - 10 мм, слабо надвишаваща чашката или по-къса от нея, разширената част (8-) 10 - 15 мм в диаметър, дяловете закръглени. Стълбчето по-късо от чашката, видимо след опадане на венчето. Тичинките прикрепени на върха на тръбицата, припокриващи венечните люспи. Орехчетата (6-) 7 - 10 мм дълги и 2 - 3 мм широки, удължено яйцевидни, изправени, неправилно мрежовидно набръчкани, между бръчките ситно грапави.

Период на цъфтеж: Цъфти: V - VI, пллодоноси VI- VIII.

Разпространение в България: По сухи тревисти места в равнините и предпланините, често и като бурен. Черноморско крайбрежие, Североизточна България, Дунавска равнина, Предбалкана, Западна Стара планина, Витошки район (Крапец), Софийски район, Знеполски район, Струмска долина, Беласица, Средни и Източни Родопи, Тракийска низина, Тунджанска хълмиста равнина, докъм 800 м надморска височина.
Посочва се за Източна Стара планина — Сливен (Vel., 1891), Айтоска Стара планина. (Дав., 1903), Дряново, Белоградчик, Западни Родопи — Батак, Ракитово, Пещера (Урум., 1898, 1902, 1909). (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Южна и южната част на Средна Европа, Средиземноморие.

Защитен статус: Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: да, лекарствено растение е. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096

Източник: „Флора на НР България”, том II, БАН, София, (1964)

1. 2. 3. 4.

E-mail: krnanev@gmail.com

обратно към НАЧАЛОТО