Anemone nemorosa L.
1054(1). A. nemorosa L., Sp. Pl. ed. 1 (1753) 541; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. 1 (1924) 317; Tutin, Fl. Eur. 1 (1964) 218; Exs.: Pl.. Bulg. Exsicc. No 148 — Бяла съсънка
Семейство: Ranunculaceae Juss.
Род: Anemone L.
Вид: Anemone nemorosa L.
Българско име: Бяла съсънкаОписание:
Многогодишно растение. Коренището дълго, цилиндрично, хоризонтално, жълто или кафяво, гладко. Цветоносните стъбла 6 - 30 см високи, изправени, голи или разсеяно влакнести. Приосновните листа обикновено единични, на дълги дръжки, цели или 2 – З-делни, длановидни; дяловете на къси дръжки или приседнали, тясно или широко яйцевидно елиптични, в основата клиновидни, дълбоко 2 – З-делни или разсечени, делчетата назъбени, тревисти, зелени, възголи или прилегнало влакнести, особено по жилките и ръба, по-рядко равномерно дълго влакнести; стъбловите листа 3, на дръжки, подобни на приосновните, но по-дребни и дяловете почти приседнали или приседнали, малко много отдалечени от цветовете. Цветовете 2,5 - 4 см в диаметър, единични, бели, възрозови отвън или рядко розови до пурпурни или сини. Околоцветните листчета (5) 6 (7, 8 - 12), 10 - 15 мм дълги и 8 - 10 мм широки, венчевидни, удължено яйцевидни, на върха закръглени, постепенно изтъненни в къс или дълъг нокът, от двете страни голи. Тичинките многобройни, значително по- къси от околоцветника; прашниците жълти. Плодничетата многобройни, късо гъсто влакнести, стълбчето късо, кукесто подвито. Сборните плодове увиснали. Орехчетата 4 - 4,5 мм дълги, яйцевидни, гъсто късо влакнести.
Изменчивост
1 Листата малко много влакнести ...................... f. hirsuta Wierzb. in Reichenb., Icon. Fl. Germ. IV (1840) 17. Западна Стара планина (Петрохан), Витошки район, Западни Родопи (Якоруда).
1 Листата разсеяно влакнести до възголи ................................................................................................................................................. 2
2* Листните дялове тесни, в основата клиновидно източени, всички на дръжчими ......................... f. bosiviaca Beck, Ann. Naturhist. Mus. Wien 11 (1887) 67. Западна Стара планина (Видя глава), Рила (с. Радуил), Западни Родони (Пещера, Батак).
2* Листните дялове широки; в основата късо клиновидни, някои приседнали .............................................. f. nemorosa. Предбалкан (Западен), Западна и Средна Стара планина, Витошки район, Знеполски район, Западни гранични планини, Пирин, Рила, Западни и Средни Родопи, Средна гора (западна), Тунджанска хълмиста равнина (Сакар пл.).Стопанско значение. Отровно, съдържа протоанемонин и сапонини. Декоративно.
Период на цъфтеж: Цъфти: III - V.
Разпространение в България: Из сенчести гори и храсталаци и влажни тревисти места. Най-често в съобществата на Carpinus betulus L., Fagus sylvatica L., Picea excelsa Link. — пo планините. Предбалкан, Средна и Западна Стара планина, Витошки район, Знеполски район, Западни гранични планини, Пирин, Рила, Средна гора, Западни и Средни Родопи, Тунджанска хълмиста равнина (Сакар), от 500 до 1800м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.
Общо разпространение: Европа (без крайните южни части), Югозападна Азия, Северна Америка.
Защитен статус: Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие
Лекарствено растение: да, лекарствено растение е. http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096
Източник: „Флора на НР България”, том IV, БАН, София, (1970)
1.
2.
3.
|
© K.Nanev |
Авторско право К. Нанев © 2012. Всички права запазени.
