BGFlora.eu

 

Anemone ranunculoides L.

1055(2). A, ranunculoides L., Sp. Pl. ed. 1 (1753) 541; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. 1 (1924) 318; Tutin, Fl. Eur. 1 (1964) 218; A. ranunculoides var. Šipkaensis Vel., Sitz. Bohem. Ges. Wiss. XXXVII (1893) 3; Exs.Pl. Bulg. Exsicc.: No 246 — Лютиковидна съсънка

Семейство: Ranunculaceae Juss.
Род: Anemone L.
Вид: Anemone ranunculoides L.
Българско име: Лютиковидна съсънка

Описание:

Многогодишно растение. Коренището дълго, цилиндрично, хоризонтално, кафяво, покрито с люсповидни листа. Цветоносните стъбла високи 7 - 30 см, изправени, голи или разсеяно влакнести. Приосновните листа липсват или единични, дълбоко триделни на дълга дръжка; стъбловите листа 3, малко много отдалечени от цветовете, на дръжки, до основата дланевидно триделни, дяловете на къси дръжчици, яйцевидни, удължено яйцевидни или тясно елиптично ланцетни, в основата удължено клиновидни, целокрайни, нагоре едро назъбени до изрязани, рядко двуделни; тревисти, зелени, отгоре, главно по жилките и по ръба, разсеяно влакнести, отдолу голи. Цветовете 1,5 - З см в диаметър, единични или по 2, рядко 3 - 5 (до 12) в сенниковидно съцветие, жълти до портокалено жълти, с дръжки, малко много гъсто покрити с бели власинки. Околоцветните листчета 5 (рядко повече), 10 - 15 мм дълги и 8 - 10 мм широки, венчевидни, широко яйцевидни, целокрайни, на върха закръглени, в основата внезапно стеснени в къс нокът, отгоре голи, отдолу малко много гъсто покрити с прилегнали сребристи власинки. Тичинките многобройни, значително по-къси от околоцветника, прашниците жълти. Плодничетата многобройни, късо гъсто влакнести; стълбчето късо, кукесто подвито. Сборните плодове увиснали. Орехчетата 4 - 6 мм дълги, яйцевидни, гъсто влакнести.

Изменчивост

1    Дяловете на стъбловите листа яйцевидни до удължено яйцевидни .......................................................................................................... 2
1* Дяловете на стъбловите листа тясно елиптично ланцетни ....................... f. tenuiloba Kuzm. in Addenda; A. ranunculoides var. paucidentata auct., Стоян. Стеф., Фл. Бълг. изд, 1, I (1924) 446, Знеполски район (Трън), Средна гора (Лозенска пл.). ............................
2    Цветовете единични .................................................................................................................................. f. rantinculoides. Разпространено.
2    Цветовете по два, рядко 3 – 5 .................................................................................. f. biflora Peterm., Fl. Lips. (1838) 407. Разпространено

Стопанско значение. Отровно, съдържа протоанемонин, сапонини. Декоративно.

Период на цъфтеж: Цъфти:  III - V, плодоноси: V - VI.

Разпространение в България: Из влажни сенчести широколистни гори и храсталаци, най-често в съобществата на Carpinus betulus и Fagus sylvatlca. Разпространено, в равнините, предпланините и планините, до 1500м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Европа (без северозападните ú части), Средиземноморие, Югозападна Азия, Кавказ.

Защитен статус:  Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: да, лекарствено растение е. http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096 

Източник: „Флора на НР България”, том IV, БАН, София, (1970)

1. 2. 3. 4. 5. 6. 7. 8.

E-mail: krnanev@gmail.com

© K.Nanev

обратно към НАЧАЛОТО


Авторско право К. Нанев © 2012. Всички права запазени.