Angelica pancicii Vand.

2260 (2). A. pancicii Vand., in Vel., Fl. Bulg. (1891) 200; A. sylvestris subsp. pancicii (Vand.) Stoj. et Stef., Фл. Бълг. изд. 3 (1948) 852; A. brachyradia Freyn subsp. pancicii (Vand.) Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. I (1927) 1027 — Балканска пищялка

Семейство: Umbelliferae Juss. (Apiaceae)
Род: Angelica L.
Вид: Angelica pancicii Vand.
Българско име: Балканска пищялка

Описание:

Двегодишно до многогодишно растение. Коренището дебело 1,5 - 3,5 см, вретеновидно, вертикално или наклонено, напречно набраздено в горната си част, тъмнокафяво до черно, корените вретеновидни до нишковидни. Стъблото 80 - 200 см високо, 1,5 - 3,5 см в диаметър, в основата и средата неясно, нагоре с постепенно открояващи се заоблени ребра и плитки бразди, кухо, разклонен в горната половина, неподуто във възлите, покрито в горната третина с постепенно сгъстяващи се към сложните сенници хрущялни власинки, в основата жълто зеленикаво, без петна, нагоре матово зеленикаво с виолетов оттенък до матово виолетово. Листата с 4 - 12 см дълга дръжка, яйцевидни, просто до двойно перести, с големи подути влагалища, по жилките с различни по гъстота хрущялни шипчета или голи; главните дялове 3 - 7, закръглени, крайните 4 - 9 см дълги, 1,8 - 2,5 см широки, яйцевидни, неравномерно остро назъбени, зъбчетата с осилче, връхният дял яйцевидно, несиметрично дву-           триделен, низбягващ по жилката. Сложният сенник щитовиден; главните лъчи 40 - 80, нееднакви, 1,5 - 3,5 см дълги, при плодоношение удължаващи се тройно, ръбести, покрити е гъсти хрущялни шипчета, с обвивка от 1 - 4, 1,8 - 4,5 мм дълги, 0,8 - 1,0 мм широки, тясно ланцетни, опадващи, рядко запазващи се, ципести, по ръба прави, с хрущялни шипчета листчета. Сенниците с 20 - 60 цвята; прицветниците ципести, 8 - 12, 1,5 - 3,5 мм дълги и 0,5 - 0,8 мм широки, ланцетни, на върха силно заострени, голи или с редки шипчета по ръба и повърхността. Цветните дръжки 1,5 - 3,5 мм, при плодоношение удължаващи се тройно, покрити с хрущялни шипчета. Цветовете 15 - 18 мм в диаметър; венчелистчетата 1,0 - 1,5 мм дълги, 0,6 - 0,8 мм широки, клюновидно завити навътре, бледо розови с 1 жилка по средата. Плодовете широко елипсовидни, силно сплеснати, голи, мерикарпиите 3,5 - 7,0 мм дълги, 2,5 - 4,0 мм широки, с 3 успоредни груби ребра и 4 плитки бразди по външната страна; страничните ребра ципесто крилати, крилата с плитки уши в двата края, от вътрешната страна с 2 плоски, 2 слабо развити дъговидни ребра и 3 бразди; каналите 3 - 4; стилоподиумът с неправилна форма.

Период на цъфтеж: Цъфти: VII, VIII.

Разпространение в България: Край планинските потоци и реки. Разпространено от 750 до 2000 м надморска  височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: България и Югославия. Балкан­ски ендемит.

Защитен статус:  Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: да, лекарствено растение е. http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096 

Източник:  „Флора на НР България”, том VIII, БАН, София, (1982), “The Plant List”

1.

2.

3.

*   *   *

Angelica pancicii Vandas ex Velen. is a synonym of Angelica sylvestris L.

This name is a synonym of Angelica sylvestris L..
The record derives from WCSP (in review) which reports it as a synonym with original publication details: Sitzungsber. Königl. Böhm. Ges. Wiss., Math.-Naturwiss. Cl. 1888: 448 1888.
Full publication details for this name can be found in IPNI: urn:lsid:ipni.org:names:837727-1
From “The Plant List” - www.theplantlist.org/tpl/record/kew-2639204

*   *   *

Авторско право К. Нанев ^© 2012. Всички права запазени.