Anthyllis vulneraria L.

1714(3). A. vulneraria L., Sp. P. ed. 1 (1753) 719; Sag., Deutsche Bot. Monatschr. VIII (1890) 129, Allgem. Bot. Zeitschr. XIV (1908) 40; Rouy et Fouc., Fl. France IV (1897) 283; Aschers. et Graebn., Syn. VI, 2 (1908) 220; Becker, Beich. Bot. Zentralbl. XXVII, 2 (1910) 256 et XXIX, 2 (1912) 16; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. I (1926) 886; Jalas, Ann. Bot. Soc. Zool. Bot. Fenn. XXJV (1950) 27; Cullen, Fl. Eur. II (1968) 179; Fl. Turkey 1П (1970) 534 — Целебна раменка

Семейство: Leguminosae Juss. (Fabaceae)
Род: Anthyllis L.
Вид: Anthyllis vulneraria L.
Българско име: Целебна раменка

Описание:

Многогодишно растение. Стъблото тънко, невдървеяващо, полегнало, възправящо се или изправено, разклонено, 5,0 - 60,0 (90,0) см дълго, кръгло, гъсто прилегнало или смесено прилегнало и разперено влакнесто, по-рядко възголо.. Листата приосновни или по дължината на цялото цветоносно стъбло, нечифтоперести, рядко тройни яли единични; оста (7,0) 10,0 - 30,0 (60,0) мм дълга, в основата разширена в ципесто влагалище. Листчетата (1) 5 - 11 (15), тясно до широко елиптични или яйцевидни, приосновните с (1) 3 - 5 (7) нееднакви листчета, страничните по-дребна (7,0) 10,0 - 20,0 мм дълги и (2,0) 3,0 - 8,0 (12,0) мм широки или същите липсват, връхното листче едро, (10,0) 15,0 - 35,0 (65,0) мм дълго и (7,0) 10,0 - 20,0 (40,0) мм широко. Стъбловите листа с (3) 5 - 7 (15) листчета, (7,0) 10,0 - 20,0 (40,0) мм дълги и 3,0 - 8,0 (12,0) мм широки, повече или по-малко еднакви или различаващи се помежду си, всички в основата клиновидно стеснени, почти приседнали или на къси дръжки, на върха заострени или притъпени, целокрайни, от двете страни при легнало или разперено влакнести, зелени до сивозелени. Цветовете многобройни, групирани в гъсти главести съцветия по върховете на клонките, в основата с два (5,0) 7,0 - 12,0 мм дълги, длановидно наделени присъцветни листа обикновено по-къси от цветовете; дяловете тясно делтовидни, заострени или линейни, успоредни, притъпени, влакнести. Цветните дръжки 1,0 - 2,0 мм дълги, гъсто дълго влакнести. Чашката (7,0) 10,0 - 12,0 (-18,0) мм дълга и (2,0) 4,0 - 5,0 (-7,0) мм широка, тръбесто звънеста, гъсто дълго прилегнало до силно разперено влакнеста до слабо полуразперено влакнеста, неправилна; зъбците триъгълни до шиловидни, неравни помежду си, значително по-къси от тръбицата, последната след прецъфтяване повече или по-малко мехуресто подута, понякога на върха почервеняваща. Венчето 13,0 - 14,0 мм дълго, жълто, червено, оранжево, пурпурно или жълтеникаво бяло до възбяло. Флагчето 5,0 - 6,0 мм широко, обратно яйцевидно сьрцевидно, на върха цяло, в основата сърцевидно, с уховидни придатъда, внезапно стеснено в дълъг (4,0 - 5,0 мм) тънък нокът; по-дълго от крилцата и ладийката, голо. Крилцата елиптично лопатовидни, в основата с неясен елиптичен придатък, повече или по-малко симетрично стеснени в тънки, дълги нокти, по-дълги от ладийката, голи. Ладийката елиптична, основата с дълги тънки нокти, гола. Бобът 5,0 мм дълъг и 3,0 мм широк, на дръжка до 3,0 мм дълга, яйцевидно кълбест, късо островръх, гол, мрежесто набръчкан, кафяв, изцяло включен в трайна чашка, неразпуклив или по-рядко разпукващ се дълго след узряването, едно- (по-рядко дву-) семенен. Семената 1,8 - 2,0 мм дълги и 1,3 - 1,5 мм широки, яйцевидно лещовидни, кафяви, гладки.

Забележка. Силно полиморфен вид с многобройни местни вариации. Най-масово разпространен е subsp. bulgarica, докато subsp. pulchella е ограничен предимно в централната част на Южна и Западна България, a subsp. vitellina — главно в алпийския пояс на Пирин. Наблюдават се многобройни преходи между отделните подвидове, особено между bulgarica — vitellina, bulgarica — pulchella, a polyphylla е представен предимно в западната част на страната само с преходни форми към bulgarica.

Изменчивост 1   Чашката (4,5) 5,0 - 7,0 мм широка; страничните зъбци едри, ясно видими. Присъцветните листа с успоредни, притъпени дялове ....... subsp. alpestris (Kit. ех Schultes) Aschers. et Graebn., Syn. Mitteleur. FL VI, 2 (1908) 626; Cullen, Fl. Eur; П (1968) 181; A. alpestris Kit. ex Schultes, Österr. Fl. ed. 2 (1814) 314; A, affinis auct. bulg. non Britt. Рила, Западни Родопи. Посочва се за Славянка (Стоян., 1921). 1* Чашката 2,0 - 4,0 (5,0) мм широка; страничните зъбци малки, често неясно видими.  Присъцветните листа тясно делтовидно изрязани, остри ................................................................................................................................................................................................... 2 2 Листата по цялата дължина на стъблото  ...................................................................................................................................................... 3 2* Листата приосновни ...................................................................................................................................................................................... 4 3   Долните стъблови листа почти с еднакви листчета. Чашката на върха червена, слабо полуразперено влакнеста ..................................................................................................................................................................... subsp. vulneraria. У нас не се среща. 3* Долните стъблови листа с ясно различаващи се листчета. Чашката еднакво обагрена, силно разперено влакнеста .... subsp. polyphylla (DC.) Nyman, Consp. (1878) 164; Cullen, op. c. A. polyphylla Ser. in DC., Prodr. II (1925) 170; Sag., op. c. (1908) 125; Hayek, op. c. 889. A. vulneraria var. vulgaris auct. bulg. Североизточна България, Предбалкан, Западна и Средна Стара планина, Знеполски район, Витоша, Рила. 4   Растения повече или по-малко сребристо копринено влакнести. Стъблата 5,0 - 20,0 (-25,0) см високи. Чашката на върха пурпурна или червеникава. Венчето червеникаво или жълто .... subsp. pulchella (Vis.) Bornm., Bot. Jahrb. LIX (1925) 483; Cullen, op. c. 180; A. pulchella Vis., Fl. Dalm. Suppl. I (1872) 141; Sag. op. c. 187. A. albana Wettst., Beitr. Fl. Alb. (1892) 37, t. II, f. 24—26 A. vulneraria var. scardica Wettst., 1. c. A. vul­neraria var. spruneri Hayek, op. p. 888, p. p.; A. vulneraria var. spruneri auct. bulg. non Boiss. Знеполски район, Славянка, Южен Пирин, Средни Родопи, Тракийска низина, Тунджанска хълмиста равнина (Сливенско, Дервентски височини). 4* Растения с разперени или закривени сиви до възкафяви власинки. Стъблата 5,0 - 40,0 60,0) см високи. Чашката едноцветна или неясно червеникава на върха. Венчето златисто- жълто, бледожълто до възбяло или червеникаво ............................................................ 5 5   Стъблата 20,0 - 40,0 см високи. Връхното листче на приосновните листа не се отличава рязко по форма и размери от страничните. Венчето от яркожълто до възбяло ...................  subsp. bulgarica (Sag.) Cullen, Wattsonia VI (1968) 389; Fl. Eur. II (1968) 180; A. dillenii unterrasse A. spruneri var. bulgarica Sag. op. c. (1908) 173; A. vulneraria subsp. spruneri β bulgarica (Sag.) Hayek, op. c. 888; A. vulneraria var. bulgarica auct. bulg. Разпространено. 5* Стъблата 5,0 - 15,0 (20,0) см високи. Връхното листче на приосновните листа рязко се отличава от страничните по форма и размери. Венчето жълто, бледожълто или черве­никаво ……………….. subsp. vitellina (Vel.) Kuzm., Taxon XXII (1973) 288; A. vul­neraria var. vitellina Vel., Sitzungsb. Bohem. Gess. Wiss. (1910) 4; A. alpestris subsp. vitellina (Vel.) Becker, Beich. Bot. Centralbl. XXIX (1912) 26; A. vulneraria subsp. alpestris var. vitellina Hayek, op. c. 890. Пирин (варовити части), Рила (Мермера, Джендема). „Флора на НР България”, том VI, БАН, София, (1976)

Период на цъфтеж: Цъфти: V—VШ, плодоноси: VII - X.

Разпространение в България: Из тревисти места по ливади и пасища, из храсталаци и разредени гори, по каменливи склонове и високопланински ливади, от равнините до високопла­нинския пояс, най-често на варовик. Разпространено, от морското равнище до 2900 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Европа, Средиземноморието, Югозападна Азия, Кавказ.

Защитен статус:  Видът не езащитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: да, лекарствено растение е. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096 

Източник:  „Флора на НР България”, том VI, БАН, София, (1976)

*   *   *

Anthyllis vulneraria ssp. vitellina (Vel.) Kuzm.

Anthyllis vulneraria var. vitellina Velen. is a synonym of Anthyllis vulneraria subsp. vitellina (Velen.) Kuzmanov

This name is a synonym of Anthyllis vulneraria subsp. vitellina (Velen.) Kuzmanov.
The record derives from Tropicos which reports it as a synonym (record 100289821) with original publication details: Sitzungsber. Königl. Böhm. Ges. Wiss. Prag, Math.-Naturwiss. Cl. 1910(8): 4 4 1911.
From “The Plant List”

*   *   *

Семейство Fabaceae (Leguminosae) — Бобови

Anthyllis vulneraria subsp. vitellina (Vel.) Kuzm. —
Жълта целебна раменка

Многогодишно тревисто растение. Стъблото е полегнало или изправено, високо 5 - 20 cm, влакнесто. Листата са нечифтоперести или тройни с едро връхно листче. Съцветията са кълбовидни и имат в основата 2 дланевидно наделени присъцветни листа. Венчето е жълто, бледожълто или червеникаво. Плодът е яйцевидно кълбест боб.
Цъфти през юли—август, семената узряват през септември— октомври.
Български ендемит. Описан е от чешкия ботаник J. Velenovsky през 1910 г. като разновидност на A. vulneraria L. по материали, събрани от него в Пирин. Издигнат е в ранг на подвид от българския ботаник Б. Кузманов. Близък е с A. vulneraria subsp. bulgarica (Sag.) Cullen (българска целебна раменка), която е по-широко разпространена в България.
Разпространен е в Пирин (варовити части) и Рила (Джендема, Мермера). Расте по варовити места в субалпийския и алпийския пояс между 2200 и 2800 m надм. в. върху планинско-ливадни почви. Популациите му участват в състава на разнотревни съобщества и имат сравнително добра численост.
Източник: Кузманов (в Йорданов, ред., 1976).

От „Атлас на ендемичните растения в България”, Изд. БАН, София, (1992)

  1.

2.

3.

4.

*   *   *

Авторско право К. Нанев ^© 2012. Всички права запазени.