Aristolochia clematitis L.
1131 (1). A. clematitis L., Sp. PI. ed. 1 (1753) 962; Hayek, Prodr. FL Penins. Balc. I (1924) 292 — Обикновена вълча ябълка
Семейство: Aristolochiaceae Juss.
Род: Aristolochia L.
Вид: Aristolochia clematitis L.
Българско име: Обикновена вълча ябълкаОписание:
Многогодишно растение. Коренището пълзящо, много разклонено. Стъблата изправени, 40 - 80 (100) см високи, неразклонени, по-рядко слабо разклонени, голи, слабо извити, светлозелени. Листата 3 - 15 см дълги, последователни, голи, широко яйцевидни или закръглени, със сърцевидна основа, целокрайни, тъпи, матово зелени, дръжката им 1,5 - 5 см дълга, 2 - 3 пъти по-къса от петурата. Цветовете събрани по 2 - 8 в пазвите на листата. Цветните дръжки 10 - 12 мм дълги. Околоцветникът 2 - 3 см дълъг, прост, неправилен, венчевиден, светложълт; тръбицата около 12 мм дълга, почти права или слабо извита, с продълговато или яйцевидно, равно на тръбицата или малко по- дълго от нея езиче. Кутийката 5 - 6 см дълга, крушовидна или закръглена, увиснала, в незряло състояние месеста, зелена. Семената многобройни, плоски, триъгълни, голи, жълтокафяви, около 1 см в диаметър.
„Флора на НР България”, том IV, БАН, София, (1970)
* * *
Обикновената вълча ябълка (Aristolochia clematitis L.) е тревисто многогодишно растение. Разпространено по сухи, тревисти места, покрай стобори и пътища, плевел в окопните култури.Описание
Кореновата му система е права, неразклонена, набраздена, къса и пълзяща. Листата са жълто-зелени, закръглени, с изпъкнало по долната им страна жилкуване, достигащи дължина 3-15 см. Цветовете ѝ са жълти. Цъфти в края на пролетта и началото на лятото (май–юни). Плодът представлява едра крушообразна увиснала кутийка с множество семена.
Разпространение
В България е разпространена до 700 м надморска височина в полските, предпланинските и планинските райони.
Допълнителни сведения
Растението е отровно. Съдържа етерично масло, дъбилни вещества, клематитин, ябълчна киселина, антибиотични вещества, витамин С. Има противомикробно действие, използва се за заздравяване на рани, за лечение на гнойни възпаления по кожата, кожен сърбеж, протрита кожа, язви. Използва се също и за понижаване на артериалното налягане, понижаване тонуса на матката, увеличаване силата на сърдечните съкращения. При предозиране аристолохиевата киселина, съдържаща се във вълчата ябълка е капилярна отрова и причинява некротични възпаления в тубулния апарат на бъбреците. Използват се коренищата (отвара, настойка), надземната част (отвара).
Отровната съставка на вълчата ябълка, аристохолова киселина (aristolochic acid) е веществото с най-силно канцерогенно действие, което надминава това на никотина върху белия дроб и на ултравиолетовата светлина върху кожата. Поради това, употребата на вълчата ябълка в ролята на алтернативна медицина не е оправдано. Вътрешното приложение е много по-опасно от външното.
През 1956 година българският лекар, Йото Танчев, установява ендемичен синдром свързан с висока честота на бъбречни заболявания и рак на пикочните пътища, в областта на Враца. Първоначалната теория е свързана с тежки метали в питейната вода, поради карстовите източници на питейна вода в района. Тази теория е отхвърлена и опровергана и е заместена с хипотезата за замърсяване на брашното със семена на вълча ябълка. Подобни райони свързани с висока честота на бъбречни заболявания са установени и в Румъния и Югославия, където отново главна причина е присъствието на вълча ябълка, или използувана като алтернативна медицина, или случайно.
Източници
- Памуков, Димитър, Христо Ахтарджиев. Природна аптека. София, Земиздат, 1989. с. 78-79.
- Енциклопедия България, том 4, Издателство на БАН, София, 2011, с. 1466
от Уикипедия, свободната енциклопедия
* * * Период на цъфтеж: Цъфти: V - VII.
Разпространение в България: По сухи тревисти и рудерални местообитания и като плевел в окопните култури. Разпространено, до 700 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.
Общо разпространение: Европа (на север до 55° северна ширина), Средиземноморие, Югозападна Азия.
Защитен статус: Видът не езащитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие
Лекарствено растение: да лекарствено растение е. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096
Източник: „Флора на НР България”, том IV, БАН, София, (1970), Уикипедия, свободната енциклопедия
1.
2.
3.
4.
5.
6.
7.
|
© K.Nanev |
Авторско право К. Нанев © 2012. Всички права запазени.
