BGFlora.eu

Artemisia vulgaris L.

3168 (1). A. vulgaris L., Sp. Pl. ed. 1 (1753) 848; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. 2 (1931) 657; Cullen, Fl. Turkey, 5 (1975) 313; Tutin, Fl. Eur. 4 (1976) 180; Exs.: Pl. Bulg. Exsicc. № 597 - Черен пелин

Семейство: Asteraceae (Compositae)
Род: Artemisia L.
Вид: Artemisia vulgaris L.
Българско име: Черен пелин

Описание:

Многогодишно растение. Коренището скъсено, в горната част удебелено, без пълзящи издънки. Стъблата (30) 60 - 100 (200) см високи, малобройни, рядко единични или многобройни, изправени или възходящи, плътни, цилиндрични, надлъжно наребрени, разклонени, особено в горната половина, зелени или зеленикаво пурпурни до тъмнокафяви, най-често в долната част просто или паяжинесто влакнести до почти голи. Листата 3 - 15 см дълги и 2 - 11 см широки, просто пересто нарязани или разсечени, най-долните на къси дръжки, останалите приседнали, отгоре зелени до тъмнозелени, голи или разпръснато късо влакнести, отдолу бели, наплъстено влакнести; дяловете 1 - 10 см дълги и 0,8 - 2,5 см широки, елиптично ланцетни или линейно ланцетни, подвити надолу, назъбени или наделени, обикновено най-горните низбягващи, най- долната двойка в основата на листа във вид на ушички. Кошничките 3 - 5 мм дълги и 1,5 - 3 мм широки, продълговати или тясно звънчевидни, малоцветни, многобройни, в класовидни изправени, разперени и наведени съцветия, на къси наплъстено влакнести дръжки, в основата най-често с прости присъцветници, събрани в рехаво сложно метличесто съцветие. Обвивните листчета сиво бели, повече или по-малко паяжинесто наплъстено влакнести, по края със широк безцветен ципест ръб, външните яйцевидно ланценти, заострени, вътрешните по-дълги, елиптични, тъпи. Цветното легло голо. Цветовете с червеникави или светлокафяви голи венчета; външните 7 - 10 цвята женски, тръбести до нишковидни; вътрешните (5) 8 - 20, двуполови, фертилни. Плодосемките полуцилиндрични до яйцевидни.

Стопанско значение. Лечебно растение. Надземните части (Herba Artemisiae vulgaris) се използват в народната и официална медицина като апетитовъзбуждащо, спазмолитично и седативно средство. Има инсектицидни свойства.

Период на цъфтеж: Цъфти: VII - IX, плодоноси: VШ - ХП.

Разпространение в България: В покрайнини на гори и храсталаци, по влажни тревисти, каменливи и песъкливи крайречни места, по изоставени и буренясали терени, край селища, пътища, ж.п. линии и др., заплевител в житни и окопни култури, лозя и овощни градини, в низините и планините. Разпространено, от морското равнище докъм 1000 (2000) м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Европа (без крайните северни и южни части), Кавказ, Сибир, Средна и Югозападна Азия. Адвентивно в Северна Америка.

Защитен статус: Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: да, лекарствено растение е. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096

Източник: „Флора на Република България”, том XI, БАН, Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, София, (2013)

1. 2.

E-mail: krnanev@gmail.com

обратно към НАЧАЛОТО