Astragalus alopecurus Pall.
Astragalus alopecurus Pall. is an accepted name
This name is the accepted name of a species in the genus Astragalus (family Leguminosae).
The record derives from ILDIS (data supplied on 2010-07-14) which reports it as an accepted name
Astragalus alopecuroides sensu auct.Synonym
Synonym
Synonym
2010-07-14
Synonym
Synonym
2010-07-14
Synonym
2010-07-14
Synonym
2010-07-14
Synonym
2010-07-14
Synonym
2010-07-14
Synonym
2010-07-14
Astragalus maximus var. dasysemius D.F.Chamb. & V.A.Matthews
Synonym
2010-07-14
Synonym
2010-07-14
Synonym
2010-07-14
Synonym
2010-07-14
From “The Plant List”, www.theplantlist.org/tpl1.1/record/ild-8593
* * *
1.
2.
3.
* * *
Astragalus centralpinus Br.-Bl.
1693 (18). A. centralpinus Br.-Bl., Feddes Repert. LXXIX (1968) 49; Chater, Fl. Eur. П (1968) 118; A. allopecuroides auct. Стоян. Стеф., Фл. Бълг. изд. П (1933) non L.; Exs.: PI. Bulg. Exicc. N 50 (sub A. allopecuroides) — Централно- алпийски клин
Семейство: Leguminosae Juss. (Fabaceae)
Род: Astragalus L.
Вид: Astragalus centralpinus Br.-Bl..
Българско име: Централно-алпийски клинОписание:
Многогодишно растение. Коренищата, както и корените силно развити. Стъблата изправени, 50,0 - 100,0 см високи, гъсто влакнести. Прилистниците ланцетни, дълго заострени, до 1,5 . см дълги. Листчетата 20 - 30 двойки, елиптично до яйцевидно ланцетни, 1,0 - 3,0 (5,0) см дълги, отгоре голи, отдолу разпръснато влакнести. Листата 20,0 - 30,0 см дълги с дръжки 1,0 - 3,0 см дълги или с власинки. Прицветниците 1,0 - 4,0 см дълги, тясно линейни, шиловидни, равни по дължина на чашката. Цветовете многобройни, 5,0 - 9,5 см дълги, 3,0 - 4,0 см широки, почти приседнали в яйцевидни гъсто мъхнати гроздове. Чашката 14,0 - 20,0 мм дълга, 4,0 мм широка, звънеста, гъсто влакнеста, при боба леко подута; зъбците 2/3 от дължината на тръбицата. Венчето бледожълто. Флагчето 15,0 - 20,0 мм дълго, 5,0 - 7,0 мм широко, продълговато елиптично, на върха тъпо, едва врязано. Крилцата линейни, тъпи, дълги колкото ладийката. Ладийката извита. Плодниците с яйцевидни, гъсто мъхнати яйчници. Бобът 8,0 мм дълъг, яйцевидно закръглен, сплеснат, почти двойно по-къс от подутата при тях чашка, гъсто, дълго бяло влакнест. Семената бъбрековидни, светлокафяви.
„Флора на НР България”, том VI, БАН, София, (1976)
Период на цъфтеж: Цъфти: VI - VIII, плодоноси: VIII - IX
Разпространение в България: Из светли борови гори, по каменливи и чакълести склонове, върху варовити терени. Западни Родопи (Беглика), на 1520 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.
Общо разпространение: Централна Европа (Югозападни Алпи)
Защитен статус: Видът е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие
Лекарствено растение: не е лекарствено растение. http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096
Източник: „Флора на НР България”, том VI, БАН, София, (1976)
* * *
Червена книга на Република България Електронно издание
Алпийско сграбиче
Astragalus alopecurus Pallas
Автор Десислава Сопотлиева
Astragalus centralpinus Br.-Bl.1, 3
Сем. Fabaceae – Бобови
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(iii,v)+2ab(iii,v)]. ЗБР, ДХ, БК. Глациален реликт.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение. Стъблата изправени, високи до 100 cm, влакнести. Листата дълги 20–30 cm с 20–30 двойки листчета. Съцветията яйцевидни, мъхнати, с многобройни цветове. Венчето бледожълто. Плодът яйцевиднозакръглен, дълъг 8 mm, бял гъстовлакнест боб. Семената бъбрековидни, светлокафяви. Цв. VI–VIII, пл. VIII–IX. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. По сухи тревисти и каменисти места в покрайнините на гори. Представен с една популация, заемаща площ под 1 km2, а броят на възрастните индивиди не надвишава 1000–1500.
Разпространение в България. Родопи (Зап. – местн. Беглика). През 1940 г. са установени единични растения в района на вр. Сютка, но от тогава това находище не е потвърждавано, въпреки интензивните проучвания; 1500 m н. в.
Общо разпространение. Централна Европа (Югозападни Алпи), България.
Отрицателно действащи фактори. Основните заплахи за съществуването на вида в България са свързани преди всичко с деградацията на хабитата, в който той се среща, причинена от залесяване, туризъм и процесите на естествено разширяване на гората.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находището попада в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Необходимо е изготвяне и прилагане на План за управление, проучване на числеността и площта на популациите, биологията и екологията на вида и заплахите за съществуването му. Изследване на състоянието и поддържане и опазване на хабитата в заеманата територия.
Литература: Вълев, 1976.
* * *
|
© K.Nanev |
Авторско право К. Нанев © 2012. Всички права запазени.