BGFlora.eu

Astragalus cicer L.

1680 (5). A. cicer L., Sp. PL ed. I (1753) 757; Bunge, Astrag. Geront. I (1868) 51; Boiss., Fl. Or. II (1872) 311; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. I (1926) 776; Chater, Fl. Eur. П (1968) 114 —Нахутов клин

Семейство: Leguminosae Juss. (Fabaceae)
Род: Astragalus L.
Вид: Astragalus cicer L.
Българско име: Нахутов клин

Описание:

Полухрасти – Многогодищни растения. Коренищата или корените дълги вретеновидни. Стъблата полегнали, приповдигащи се или полуизправени (5,0-) 25,0 - 60,0 см (-100,0) см дълги, разклонени, разпрострени, в основата вдървенели, оскъдно прилегнало влакнести. Прилистниците малко по-къси от листната дръжка, 8,0 - 10,0 мм дълги, свободни или при най-горните листа сраснали помежду си, продълговати или триъгълно ланцетни, зелени, късо бяло влакнести, по края ресничести. Листата (3,0) 9,0 - 13,0 см дълги, тънки, нечифтоперести, на къси дръжки. Листчетата (7) 10 - 15 (18) двойки, елиптични, ланцетни до продълговато яйцевидно ланцетни, 15,0 - 30,0 (35,0) мм дълги, 10,0 - 15,0 мм широки, на върха закръглени, остри или врязани, от двете страни късо разсеяно прилегнало влакнести, рядко отгоре възголи. Съцветията гроздовидни с дръжки, дълги 4,0 - 10,0 см, равни или 1/2 до 2/3 от присъцветните листа. Гроздовете 4,0 - 6,0 см дълги, главеста или продълговато яйцевидни, плътни, многоцветни. Прицветниците 5,0 - 7,0 мм дълги, линейни, равни на чашковите тръбици, с къси разсеяни черни и бели власинки. Цветовете 10,0 - 15,0 мм дълги, почти приседнали. Чашката 7,0 - 10,0 мм дълга, звънеста, при боба запазена, не се подува мехуресто, влакнеста; зъбците линейно шиловидни, по-къси от чашковата тръбица Венчето светложълто, при боба не се запазва. Флагчето 14,0 - 16,0 мм дълго ромбично елиптично, на върха врязано. Крилцата 11,0 - 14,0 мм дълги, продълговато ланцетни, на върха тъпи. Ладийката 10,0 - 12,0 мм дълга. Бобът (7,0) 10,0 - 15,0 (19,0) мм дълъг, 8,0 - 9,0 мм широк, яйцевиден или почти сферичен, ципест, подут, гъсто покрит с бели и черни власинки, по гръбната и коремна страна набразден, на върха с дълга извита човка, двугнезден. Семената бъбрековидни, жълти, лъскави.

Период на цъфтеж: Цъфти: VI - VIII, плодоноси: VIII - X.

Разпространение в България: По сухи или влажни тревисти места из поляните и окрайнините на горите и храсталаците, по синурите, край пътищата и речните тераси. Разпространено, до 1100 надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Централна, Източна и Южна Европа, Средиземноморие. (Северно). Събир, Кавказ.

Защитен статус: Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: не е лекарствено растение. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096

Източник: „Флора на НР България”, том VI, БАН, София, (1976)

1. 2.

E-mail: krnanev@gmail.com

обратно към НАЧАЛОТО