Astragalus dasyanthus Pall.
Astragalus dasyanthus Pall. is an accepted name
This name is the accepted name of a species in the genus Astragalus (family Leguminosae).
The record derives from ILDIS which reports it as an accepted name (record 8621).
Full publication details for this name can be found in IPNI: urn:lsid:ipni.org:names:477052-1.Synonyms:
See "Status", "Confidence level", "Source" for definitions.
Astragalus eriocephalus Waldst. & Kit.Synonym
Synonym
Synonym
Synonym
From “The Plant List”, www.theplantlist.org/tpl/record/ild-8621 * * * Семейство: Leguminosae Juss. (Fabaceae)
Род: Astragalus L.
Вид: Astragalus dasyanthus Pall.
Българско име: Вълнестоцветен клин
Описание:
1686 (11). A. dasyanthus Pall., Reise III (1776) 749, et Spec. Astrag. (1800) 79; Bunge, Astrag. Geront. I (1868) 41; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. I (1926) 777; Chater, Fl. Eur. П (1968) 116 — Вълнестоцветен клин
Многогодишни растения. Коренищата мощни. Стъблата (10,0) 16,0 - 30,0 (35,0) см високи, в основата задебелени, нагоре разклонени, приповдигащи се, рядко изправени, ръждиво мъхнато влакнести. Прилистниците 16,0 - 24,0 мм дълги, ципести, триъгълно ланцетни, продълговати, шиловидно заострени, отвън жълтокафяво влакнести. Листата (7,0) 8,0 - 25,0 (30,0) см дълги, нечифтоперести, с дръжки, много по-къси от листната ос, покрити с дълги жълтокафяви власинки. Листчетата (12) 18 - 16 (20) двойки, 8,0 - 20,0 (22,0) мм дълги и 3,0 - 10,0 мм широки, продълговато елиптични до елиптично ланцетни, на върха с осилче, от двете страни копринено влакнести, по ръба и по жилките ресничести. Съцветията плътни, кълбести или главести (6) 10 - 20-цветни гроздове, дръжките разперено влакнести, дълги повече от 1/2 от присъцветния лист. Цветовете 1,0 - 1,5 мм дълги, на равни, на тях дръжки. Прицветниците тясно ланцетни, заострени, равни или по-дълги от чашката, жълтеникаво влакнеста. Чашката 12,0 - 25,0 мм дълга, тръбесто звънеста, гъсто влакнеста; зъбците тесни, триъгълно ланцетни, равни или наполовина по-къси от тръбицата. Венчето 2,0 - 2,5 см дълго, светло жълто. Флагчето 17,0 - 21,0 мм дълго, по-дълго от крилцата и ладийката, слабо стеснено към нокътчето, отвън вълнесто влакнесто, Крилцата тесни, продълговати, в основата с нокътчета, на върха слабо врязани, отвън в горната си част вълнесто влакнести. Ладийката 12,0 - 15,0 (17,0) мм дълга, тясна, тъпа, влакнеста. Плодникът надвишава чашката; яйчникът влакнест; стълбчето с власинки само в основата си. Бобът до 20,0 см дълъг и до 8,0 см широк, елипсовиден, в основата закръглен, към върха, слабо стеснен в 2,0 - 3,0 мм дълга човка, в средата издут, гъсто вълнесто влакнест. Семената бъбрековидни.
Период на цъфтеж: Цъфти: VI - VП, плодоноси: VII - VIII.
Разпространение в България: По сухи песъчливи тревисти места в окрайнините на горите и храсталаците и из сухите ливада предимно на варовити терени. Черноморско крайбрежие (Варненско), Североизточна България, Дунавска равнина, Средни Родопи, Тракийска равнина, до 200 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.
Общо разпространение: Югоизточна Европа (на север до Унгария).
Защитен статус:
Видът е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие
Лекарствено растение: не е лекарствено растение. http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096
Източник: „Флора на НР България”, том VI, БАН, София, (1976), “The Plant List”, www.theplantlist.org/tpl/record/ild-8621
1.
2.
3. 
4. 
5. 
6. 
7.
* * *
Червена книга на Република България Електронно издание
Вълнестоцветен клин
Astragalus dasyanthus Pall.
Сем. Fabaceae – Бобови
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR A4c; B1ab(i,ii,iii,iv)+2ab(i,ii,iii,iv); C1]. IUCN(R), ЗБР.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с мощно коренище. Стъблото високо 16–30 cm, приповдигащо се, разклонено, ръждивовлакнесто. Листата дълги 8–25 cm, нечифтоперести, с къси дръжки, с дълги жълто-кафяви власинки. Лисчетата 16–18 двойки, от елиптични до ланцетни, копринестовлакнести. Съцветията кълбести, плътни, с 10–20 цвята. Цветовете светложълти, с тясноланцетни прицветници. Плодът елипсовиден, гъстовлакнест боб. Цв. VI–VII, пл. VII–VIII. Опрашва се от насекоми. Размножава се предимно със семена.
Местообитания и популации. Среща се в състава на ксеротермни тревни съобщества, доминирани главно отChrysopogon gryllus . Известните две популации (при гр. Бобошево, Кюстендилско и с. Рибен, Плевенско) са сравнително многочислени, но заемат сравнително малка площ.
Разпространение в България. Дунавска равнина (с. Рибен, Плевенско и вероятно около градовете Оряхово и Козлодуй), Струмска долина (Сев. – гр. Бобошево); до 200 m н. в. Находището в Средни Родопи (при гр. Кричим) не е потвърдено от 1915 г., а за Североизточна България и Северно Черноморско крайбрежие се посочва погрешно и видът не е потвърждаван.
Общо разпространение. България, Сърбия, Румъния, Унгария, Украйна, югоизточната част на Русия.
Отрицателно действащи фактори. Разораването на степните съобщества, пашата, урбанизацията. Видът навсякъде е с фрагменирано разпространение.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находището в Дунавска равнина е в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популациите, екологията на вида и заплахите. Събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в гр. Садово. Обявяване на известните находища – при гр. Бобошево и с. Рибен, за защитени територии.
Литература: Давидов, 1905б; Урумов, 1929, 1935а; Панов, Панова, 1973; Вълев, 1976; Davidov, 1903.
Автор Росен Цонев
* * *
|
© K.Nanev |
Авторско право К. Нанев © 2012. Всички права запазени.