BGFlora.eu

Astragalus depressus L.

1681 (6). A. depressus L., Cent. Pl. 2 (1756) 29; Vel., Fl., Bulg. SuppL I (1898) 88; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. I (1926) 779; Chater, Fl. Eur. II (1968) 115 — Сплеснат клин

Семейство: Leguminosae Juss. (Fabaceae)
Род: Astragalus L.
Вид: Astragalus depressus L.
Българско име: Сплеснат клин

Описание:

Многогодишно растение. Коренищата къси вдървенели, многоглавести, покрити с люспи и силно разклонени корени. Стъблата полегнали, до 10,0 см дълги, силно разклонени, с раздвоени или почти прости, когато са сухи прилегнали бели власинки. Прилистниците 4,0 - 13,0 мм дълги, свободни, яйцевидно ланцетно заострени, ципести, по ръба ресничести. Листата 4,0 - 20,0 (30,0) см дълги, нечифтоперести, с 1,0 - 6,0 см дълги дръжки, бяло влакнести. Листчетата (9) 10 - 14 (15) двойки, 4,0 - 13,0 мм дълги, 2,0 - 7,0 мм широки, с дръжчици, продълговато обратно яйцевидни до обратно сърцевидни, на върха отсечени или повече или по-малко врязани, отгоре голи, отдолу с неразклонени бели власинки. Съцветията продълговати 6 - 14-цветни гроздове с 1,5 - 3,0 см дълги дръжки, по-къси от съседните листа. Цветовете около 1,0 см дълги, увиснали, с дълги прицветници и дребни прицветничета. Чашката 4,0 - 6,0 мм дълга, широко звънеста, ципеста; зъбците ланцетни, равни на 2/3 от дължината на тръбицата, при боба запазена. Венчето 10,0 - 12,0 (-14,0) мм дълго, двуцветно белезникаво синкаво пурпурно. Флагчето, яйцевидно до елиптично, на върха врязано, до 2 пъти по-дълго от чашката и много по-дълго от крилцата и ладийката. Крилцата линейно ланцетни. Ладийката възтъпа, синкава. Бобът (8,0) 10,0 - 24,0 мм дълъг и 2,0 - 3,5 мм широк, линейно ланцетен, прав, на върха с права или кукесто извита човка; дяловете слабо лодковидни, с фино мрежесто жилкуване, в младо състояние прилегнало влакнести или почти голи, жълто кафяви, гладки, двугнездни. Семената многобройни, бъбрековидни, до 2,0 мм дълги, гладки, кафяви.

Период на цъфтеж: Цъфти: V - VII, плодоноси VII - X.

Разпространение в България: По слънчеви, сухи, каменисти варовити терени, предимно в предпланините и планините. Източна (Варненско), Средна (връх Вежен, Козята стена) Стара планина, Знеполски район (Чепън, Белидиехан), Витошки район (Лозенска планина), Славянка, Пирии, Средна гора (Ихтиманско),до 1800 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Посочва се вероятно погрешно за Черноморско крайбрежие (Каварна, Stribrny).

Общо разпространение: Южна Европа (на север до Североизточна Швейцария), Югозападна Азия (Мала Азия).

Защитен статус: Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: не е лекарствено растение. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096

Източник: „Флора на НР България”, том VI, БАН, София, (1976)

1.

2.

E-mail: krnanev@gmail.com

обратно към НАЧАЛОТО