BGFlora.eu

Calystegia sylvatica (Kit.) Griseb.

2414 (3). C. sylvatica (Kit.) Griseb., Spicil. Fl. Rum. Bythin. II (1844) 74; Boiss., Fl. Or. IV (1875) 111; Vel., Fl. Bulg. (1891) 387; Brummitt, Fl. Eur. III (1972) 79; Convolvulus silvaticus Waldst. et Kit., Pl. Rar. Hung. III (1812) 290; Convolvulus silvestris Waldst. et Kit. ex Willd., Enum. PI. Horti Berol (1809) 202 et PI. Rar. Hung. III (1810—11) 290, t. 261; Calystegia sylvestris (Waldst. et Kit. ex Willd.) Roem. et Schultes, Syst. Veget. IV (1819) 183; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. II (1928) 41; C. sepium subsp. silvatica (Choisy) Stoj. et Stef., Фл. Бълг. изд. 2 (1933) 824 — Горско чадърче

Семейство: Convolvulaceae Vent.
Род: Calystegia R. BR.
Вид: Calystegia sylvatica (Kit.) Griseb.
Българско име: Горско чадърче

Описание:

Многогодишно растение. Коренището масивно, дълго, пълзящо, с подземни разклонения. Стъблото увивно, тънко, до 2 - 3 (-4) м дълго, голо, гладко. Листата на (2-) 3 - 5 (-6) см дълги дръжки, триъгълно сърцевидни до яйцевидно стреловидни, (3,5-) 7 - 10 (-13) см дълги и 3 - 6 (-11) см широки, в основата сърцевидни или сърцевидно стреловидни, дяловете цели или двуделни, закръглени или заострени, голи. Цветовете на (2-) 3 - 5 (-8) см дълги дръжки, обикновено превишаващи пазвените листа. Прицветниците 15 - 25 мм дълги и 14 - 30 (-38) мм широки, закръглено яйцевидни до почти кръгли, в основата повече или по-малко торбесто подути, на върха закръглени до врязани или почти островърхи, припокриващи се, обхващащи почти изцяло чашката. Чашелистчетата яйцевидни или яйцевидно ланцетни, остри до притъпени, по-къси от прицветниците, бледозелени, по ръба ципести, целокрайни. Венчето 5,5 - 9,0 см дълго и 5,0 - 6,0 см в диаметър, фуниевидно, бяло, рядко отвън розово. Тичинките значително по-къси от венчето, (24-) 28 - 36 (-40); дръжките им в основата разширени, влакнести; прашниците 6 - 8 мм дълги. Кутийката сферична до конична, късо островърха,, 1 см в диаметър, гола. Семената 1,0 - 2,5 мм дълги, елипсовидни до сферични, черни, голи.

Период на цъфтеж: Цъфти: V - VIII.

Разпространение в България: Из влажни крайбрежни гори и храсталаци, из тревисти места, край градини и дворове, в низините и предпланините. Разпространено, от морското равнище докъм 1000 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Южна Европа, Кавказ и Югозападна Азия.

Защитен статус: Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: не е лекарствено растение. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096

Източник: „Флора на Н Р България”, том VIII, БАН, София, (1982)

1. 2. 3.

E-mail: krnanev@gmail.com

обратно към НАЧАЛОТО