Campanula abietina Griseb.

3034 (25). C. abietina Griseb., Wiegm. Arch. 15 (1852) 523; Стоян., Стеф., Фл. Бълг. изд. 1, 2 (1925) 1087; C.patula subsp. abietina (Griseb.) Simonk., Enum. Fl. Transs. (1887) 383; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. 2 (1930) 546; Fedorov, Fl. Eur 4 (1976) 80; C. stefanoffii Herman, Изв. Бълг. бот. друж. 3 (1929) 43; С. steveni auct. Velen., Fl. Bulg. (1891) 369, поп M. Bieb. - Елова камбанка

Семейство: Campanulaceae Adans
Род: Campanula L.
Вид: Campanula abietina Griseb.
Българско име: Елова камбанка

Описание:

Двегодишно до многогодишно растение. Коренището тънко, пълзящо, най-често с къси надземни стерилни издънки. Стъблата изправени или възходящи, 25 - 50 см високи, единични или по няколко (не образуват туфи), прости или разклонени в горната половина, голи, рядко в основата разпръснато късо влакнести, понякога в долната половина бледо виолетово обагрени. Приосновните листа обратно ланцетни, яйцевидни, продълговато лопатовидни или закръглени, постепенно стеснени в дръжка, най-често голи (обикновено по време на цъфтеж се запазват); стъбловите приседнали, ланцетни до тясно ланцетни, 15 - 25 (30) мм дълги, 1,5 - 3 (4) мм широки, плитко закръглено назъбени до почти целокрайни, горните линейно ланцетни, по-къси. Съцветието връхно, метличесто, с (2) 3 - 6, рядко повече цветове. Чашковите дялове повече или по-малко отдалечени от венчето, целокрайни, тясно ланцетни, заострени, 8 – 12 (15) мм дълги, до два пъти по-дълги от яйчника, при плодовете удължени. Венчето фуниевидно, (18) 20 - 25 (30) мм дълго, виолетово, синьо или бяло, често отвътре с дълги копринести власинки. Прашниците на къси, дълго копринесто влакнести дръжки. Кутийката изправена, продълговато обратно яйцевидна или обратно конична, 8 - 10 мм дълга, с 10 изпъкнали жилки. Семената елипсовидни, 0,6 - 0,8 мм дълги, бледо кафяви до тъмно кафяви, с гладка лъскава повърхност.

Ту р u s. Campanula stefanoffii Herman. Bulgarien, auf steinigen Matten Hochgebirgsgurtel des Berges Witoscha (Herman, 1929).

От „Флора на Република България”, том XI, БАН, Акад. Изд. „Проф. Марин Дринов”, София, (2013)

*   *   *

Campanula abietina Griseb. & Schenk is a synonym of Campanula patula subsp. abietina (Griseb. & Schenk) Simonk.

This name is a synonym of Campanula patula subsp. abietina (Griseb. & Schenk) Simonk..
The record derives from WCSP (data supplied on 2012-03-23) which reports it as a synonym (record 363843) with original publication details: Arch. Naturgesch. 18(1): 333 1852.
Full publication details for this name can be found in IPNI: http://ipni.org/urn:lsid:ipni.org:names:139837-1.

Earlier versions

This name was in version 1 of The Plant List, record kew-363843, and has not been changed.
From “The Plant List” - www.theplantlist.org/tpl1.1/record/kew-363843

*   *   *

Период на цъфтеж: Цъфти:  VI - VIII, плодоноси: VII - X.

Разпространение в България: Из планински пасища и поляни, често на добре развити планинско-ливадни почви, върху силикатна скална основа, от буковия до иглолист­ния пояс, в съобщества на Fagus sylvatica, Picea abies, Pinus sylvestris, Juniperus communis subsp. alpina, Bruckenthalia spiculifolia, Chamaecytisus spp., Vaccinium myrtillus и др. Стара планина, Витошки район (Витоша), Западни гранични планини (Осоговска пл.), Пирин, Рила, от 1500 докъм 1700 м надморска височина.  Посочва се за Западни Родопи (Стоян., Стеф., 1948)., (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Югоизточна Европа (Източни и Южни Карпати, Трансилвания, Балкански полуостров).

Защитен статус:  Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: не е лекарствено растение. http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096 

Източник: „Флора на Република България”, том XI, БАН, Акад. Изд. „Проф. Марин Дринов”, София, (2013), “The Plant List” - www.theplantlist.org/tpl1.1/record/kew-363843

1.

2.

3.

4.

5.

Авторско право К. Нанев ^© 2012. Всички права запазени.