BGFlora.eu

Campanula bononiensis L.

3025 (16). C. bononiensis L., Sp. Pl. ed. 1 (1753) 165; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. 2 (1930) 542; Fedorov, Fl. Eur. 4 (1976) 89; C. bononiensis var. simpliciorVelen., Fl. Bulg. Suppl. 1 (1898) 185 - Болонска камбанка

Семейство: Campanulaceae Adans
Род: Campanula L.
Вид: Campanula bononiensis L.
Българско име: Болонска камбанка

Описание:

Многогодишно расение. Коренът дълъг, разклонен, понякога вретеновидно задебелен. Стъблото (25) 30 - 110 (150) см високо, изправено, просто, по-рядко разклонено над средата, разпръснато до гъсто късо влакнесто; власинките 0,1 - 0,5 мм дълги, стърчащи и прилегнали. Приосновните и долните стъблови листа, яйцевидни или широко ланцетни, (20) 30 - 90 мм дълги, 20 - 40 мм широки, отгоре разпръснато до гъсто късо влакнести, отдолу сивозелени, гъсто до напластено влакнести, равномерно плитко до дълбоко назъбени, към върха постепенно заострени, в основата закръглени, с 40 - 90 мм дълга, тясно крилата дръжка; средните стъблови, яйцевидни или ланцетни, 18 - 80 мм дълги, 12 - 35 мм широки, приседнали, равномерно плитко назъбени, горните по-дребни, всички влакнести, власинките 0,3 - 1 мм дълги, прилегнали и стърчащи. Съцветието просто гроздовидно, по-рядко разклонено. Цветовете с къса дръжка, по един или на групи по 2 - 6 на обща дръжка, разположени в пазвите на листата. Чашковите дялове триъгълно ланцетни до линейно ланцетни, 3 - 5 мм дълги, голи или късо разпръснато четинести, разперени в страни, при плодовете слабо удължени, обърнати надолу, целокрайни или по ръбовете с 1 (2) много къси зъбчета. Венчето фуниевидно, синьо виолетово, 10 - 20 (25) мм дълго, с тръбица около 2 пъти по-дълга от венечните дялове, отвътре с разпръснати меки власинки. Тичинките 6 - 9 мм дълги, с къси, разширени в основата, копринесто влакнести дръжки. Кутийката кълбеста, отклонена надолу, 3 - 5 мм в диаметър, гола, отваря се в основата с 3 пори. Семената елипсовидни, 1 - 1,3 мм дълги, слабо сплеснати, бледокафяви, с тесен светъл ръб.

Период на цъфтеж: Цъфти: V - VIII, плодоноси: VII - IX.

Разпространение в България: Из храсталаци и сухи каменисти поляни, на плитки слабо развити почви, предимно на силикатна скална основа, в равнините, предпланините и планините, главно в пояса на дъбовите гори, в съобщества на Quercus dalechampii, Q. frainetto, Q. cerris, Q. Pubescens, Carpinus orientalis, Fraxinus ornus, Paliurus spina christi, Colutea arborescens и др. Разпространено от 100 докъм 1200 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Средна, Източна и Югоизточна Европа, Средиземноморие, Кавказ, Югозападна (Мала Азия, Иран) и Средна Азия, Западен Сибир.

Защитен статус: Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: не е лекарствено растение. http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096

Източник: „Флора на Република България”, том XI, БАН, Акад. Изд. „Проф. Марин Дринов”, София, (2013)

1. 2. 3. 4. 5.

E-mail: krnanev@gmail.com

обратно към НАЧАЛОТО