Campanula glomerata L.
3015 (6). C. glomerata L., Sp. Pl. ed. 1 (1753) 166; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. 2 (1930) 531; Fedorov, Fl. Eur. 4 (1976) 85 - Главеста камбанка
Семейство: Campanulaceae Adans
Род: Campanula L.
Вид: Campanula glomerata L.
Българско име: Главеста камбанкаОписание:
Многогодишно растение. Коренището в основата задебелено, дълго. Стъблото изправено или в основата възходящо, неразклонено, (2) 6 - 60 (80) см високо, цилиндрично, гладко, понякога с неясни тесни ръбове, зелено или червеникаво виолетово, голо, почти голо или разпръснато до равномерно късо меко влакнесто; власинките 0,3 - 1,1 мм дълги. Листата меко влакнести, разпръснато до равномерно, понякога отдолу до гъсто четинесто влакнести, приосновните яйцевидни до продълговато яйцевидни, 2 - 5 (9) см дълги, 1,5 - 3 (4) см широки, много по-къси или достигат до 1/3 от дължината на стъблото, плитко закръглено назъбени, в основата стеснени, отсечени, закръглени или плитко сърцевидни, с дълга тясна, плоска но не крилата дръжка; долните стъблови с къси дръжки, най-често със стеснена в основата петура; горните приседнали, полу стъблообхващащи, широко ланцетни до широко триъгълно яйцевидни. Съцветието главесто, връхно, с 3 - 20 приседнали или почти приседнали цветове, в основата с обвивка от триъгълно ланцетни до делтовидни присъцветници, често цветоносното стъбло под терминалното съцветие с няколко допълнителни пазвени съцветия. Чашковите дялове тясно триъгълни, 6 - 10 мм дълги, (2,7) 3 - 3,5 мм широки в основата, предимно отдолу по ръбовете с къси власинки; яйчникът гол или почти гол. Венчето 20 - 30 (40) мм дълго, синьо виолетово, тръбесто фуниевидно, отвън голо или по жилките с много къси, отвътре с дълги меки власинки. Тичинките 7 - 12 мм дълги, с разширени в основата, ресничести по ръбовете дръжки. Кутийката изправена, широко обратно конична до кълбовидна, 6 - 7 мм дълга, с тънки ципести стени, отваря се в основата с 3 пори. Семената елипсовидни, 1,1 - 1,2 мм дълги, 0,6 - 0,7 мм широки, бледо кафяви или кафяви, с тесен светъл ръб.
Изменчивост
1 Стъблото (2) 6 - 15 см високо, в основата възходящо; приосновните листа достигат до 1/3 от дължината на стъблото, с гъсто меко влакнести, плитко сърцевидни петури subsp. serotina (Wettst.) О. Schwarz, Mitt. Thür. Bot. Ges. 1 (1) (1949) 118; C. serotina Wettst., Denkschr. Akad. Wiss. Wien, Math.-Naturwiss. Kl. 70 (1901) 337. Средни Родопи (северно от с. Хвойна-местн. Бяла Черква, 1400 м).
1* Стъблото 20 - 60 (80) см високо, изправено, рядко в основата възходящо; приосновните листа много по-къси от стъблото, с разпръснато до равномерно влакнести, в основата стеснени, отсечени или плитко сърцевидни петури ........................................……. 2
2 Листата мековлакнести subsp. glomerata. Разпространено в границите на вида.
2* Листата четинесто влакнести subsp. hispida (Witasek) Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. 2 (1930) 532; C. glomerata f. hispida Witasek, Ann. K. K. Naturhist. Hofmus. 20 (1905) 419. Западна и Средна Стара планина, Знеполски район, Витошки район, Западни гранични планини (Осоговска планина, Влахина планина), Беласица, Славянка, Пирин, Рила, Западни и Средни Родопи, от 500 докъм 2000 м надморска височина.Забележка. 1. С. glomerata е полиморфен вид с голяма морфологична изменчивост. В българската флора той е представен с три подвида: subsp. glomerata, subsp. hispida и subsp. serotina. C. glomerata subsp. serotina се съобщава за първи път за България. Растенията отнесени към този подвид, два екземпляра с цветове и един без цветове, бяха намерени в едно единствено находище в Средни Родопи. С. glomerata subsp. serotina се съобщава за Алпите и Балканския полуостров (Fedorov, I.e.), а според Greuter et al. (1984) подвидът е разпространен само в Италия. Необходимо е по-нататъшно изследване на разпространението на този таксон у нас, както и сравняване на наличния материал (SOM - N 151100) с растения от класическото находище, което до сега не ни се удаде.
С. glomerata subsp. glomerata и subsp. hispida, разграничавани по овласяването на листата, понякога слабо се различават. Овласяването е изменчив белег, който в двата подвида не корелира с други морфологични белези. Растенията разпространени у нас в предпланините и дъбовия пояс по-често имат четинесто влакнести листа, по което са по-близки до subsp. hispida. Същевременно срещат се и много преходни форми, близки както до единия, така и до другия подвид.
2. C. foliosa Ten. е посочван за България (Velen. 1898; Урум. 1901,1905,1917,1929; Стоян., Стеф. 1948; Велчев и др. 1973) вместо С. glomerata subsp. hispida. C.foliosa се различава от С. glomerata по морфологията на листата, съцветието и чашковите дялове. Видът е разпространен в планините на Сев. Италия, Албания, Гърция и Бивша Югославия (Fedorov, I.e.).Период на цъфтеж: Цъфти: V - VIII (IX), плодоноси: VII - X.
Разпространение в България: По тревисти и каменисти места, на открити склонове, из светли горски поляни и планински пасища, най-често на кафяви и светлосиви горски почви, обикновено върху силикатна скална основа, в предпланините и планините, рядко в хълмистите равнини, от ксеротермния дъбов пояс до високопланинския пояс в съобщества на Quercus daleschampii, Carpinus betulus, Fagus sylvatica, Pinus silvestris и др., както и на Juniperus communis subsp. alpina, Vaccinium myrtillus, Bruckenthalia spiculifolia и др. Североизточна България (рядко), Предбалкан, Стара планина, Знеполски район, Витошки район, Западни гранични планини, Беласица, Славянка, Пирин, Рила, Средна гора, Родопи, Странджа, от (300) 500 докъм 2500 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.
Общо разпространение: Европа (без крайните северни и южни райони, някои от островите), Югозападна (М. Азия), Централна и Източна Азия.
Защитен статус: Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие
Лекарствено растение: не е лекарствено растение. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096
Източник: „Флора на Република България”, том XI, БАН, Акад. Изд. „Проф. Марин Дринов”, София, (2013)
1.
2.
|
© K.Nanev |
Авторско право К. Нанев © 2012. Всички права запазени.
