BGFlora.eu

Campanula patula L.

3033 (24). C. patula L., Sp. Pl ed. 1 (1753) 163; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. 2 (1930) 546, p.p.; C. patula susbsp. patula, Fedorov, Fl. Eur 4 (1976) 80 - Разперена камбанка

Семейство: Campanulaceae Adans
Род: Campanula L.
Вид: Campanula patula L.
Българско име: Разперена камбанка

Описание:

Двегодишно растение. Коренът нишковиден, разклонен, понякога в основата задебелен. Стъблата (25) 30 - 50 (70) см високи, единични, по-рядко 2 - 3 или повече, изправени, прости или разклонени в горната половина, голи или в основата предимно по ръбовете разпръснато късо влакнести, понякога в долната половина бледо до тъмно виолетово обагрени. Приосновните листа продълговато лопатовидни или широко обратно ланцетни постепенно стеснени в тясно крилата дръжка, голи или предимно по горната повърхност разпръснато късо четинести, четинките 0,3 - 0,5 мм; стъбловите листа ланцетни до тясноланцетни, 25 - 50 мм дълги, 2 - 4 (5) мм широки, плитко закръглено назъбени или почти целокрайни, горните линейно ланцетни, по-къси, приседнали. Съцветието връхно, метличесто, с 3 - 10, рядко повече цветове. Чашковите дялове линейно ланцетни, заострени, повече или по-малко отдалечени от венчето, по ръбовете с 1 - 2 къси зъбчета, 10 - 18 мм дълги, при плодовете удължени, до 2,5 пъти по-дълги от кутийката. Венчето широко фуниевидно, (15) 18 - 45 мм дълго, синьо или бледо синьо, отвътре с дълги копринести власинки. Прашниците на къси, дълги копринесто влакнести дръжки. Кутийката изправена, продълговато обратно конична, гола, (6) 8 - 12 мм дълга, с 10 изпъкнали жилки. Семената елипсовидни, 0,5 - 0,8 мм дълги, бледо кафяви до тъмно кафяви, с гладка лъскава повърхност, понякога с едва забележим фин рисунък от кафяво червеникави линии.

Изменчивост

Subsp. patula. Венчето (15) 18 - 25 (30) мм дълго; чашковите дялове 10 - 16 мм. Разпространено в границите на вида.
Subsp. alekovyi Ančev, Год. Соф. Унив. 85 (2) (1994) 196; С. hemschinica auct. fl. bulg., поп C. Koch. Венчето 25 - 45 мм дълго; чашковите дялове 12 - 18 мм дълги. Западна и Средна Стара планина, от 1400 докъм 2100 м надморска височина. Holotypus. Mt Stara planina pars media, pr. refugium Dermankaja, 1500 m s.m., 21.7.1990, M. Anchev (SOM 142835 !).
Забележка. Видовата група на С. patula обединява морфологично близки видове, които на територията на Балканския полуостров имат частично симпатрични ареали. Добри диагностични белези са положението и дължината на стъблата, наличието на къси столони в основата на стъблото в С. abietina, образуването на туфи от многобройни възходящи стъбла в С. epigaea. Трите вида С. patula, С. abietina и С. epigaea у нас са разпространени в планините, като се придържат главно към местообитания разположени в буковия и иглолистния растителен пояс, по-рядко навлизат в пояса на субалпийската растителност (С. abietina). С. patula е по-тясно свързан със средноевропейската мезофилна флора. Близки морфологично до този вид са кръга от форми на С. hemschinica С. Koch и С. olympica Boiss., разпространени в Кавказ и главно в северните планински райони на Мала Азия, като връзките на тези два вида с С. patula остават неизяснени.

Период на цъфтеж: Цъфти: VI - VII (VIII), плодоноси: VII - X.

Разпространение в България: Из планински пасища и поляни, по-рядко в покрайнините на гори и в сечища, на добре развити или плитки планинско-ливадни почви, върху силикатна скална основа, от дъбовия до иглолистния пояс, често в съобщества на Picea abies, Pinus sylvestris, Juniperus communis subsp. alpina, Bruckenthalia spiculifolia, Chamaecytisus spp., Vaccinium myrtillus и др. Стара планина, Витошки район (Витоша, Люлин), Западни гранични планини (Осоговска пл., Влахина пл.), Беласица, Пирин, Рила, Западни и Средни Родопи, от (500) 700 докъм 1700 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Европа, по-ограничено в северозападните и южните райони.

Защитен статус: Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: не е лекарствено растение. http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096

Източник: „Флора на Република България”, том XI, БАН, Акад. Изд. „Проф. Марин Дринов”, София, (2013)

1.

2.

E-mail: krnanev@gmail.com

обратно към НАЧАЛОТО