Campanula rapunculoides L.
3024 (15). C. rapunculoides L., Sp. Pl. ed. 1 (1753) 165; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. 2 (1930) 542; Fedorov, Fl. Eur. 4 (1976) 88; Exs. Pl. Bulg. Exicc. №594 - Ряпоподобна камбанка
Семейство: Campanulaceae Adans
Род: Campanula L.
Вид: Campanula rapunculoides L.
Българско име: Ряпоподобна камбанкаОписание:
Многогодишно растение. Коренището дълго, разклонено, понякога с цилиндрични и ряповидни подземни задебеления и надземни издънки. Стъблото (20) 30 - 100 см високо, изправено, просто, рядко разклонено над средата, голо или разпръснато до гъсто късо влакнесто; власинките 0,3 - 1,3 мм дълги, стърчащи и прилегнали. Приосновните и долните стъблови листа яйцевидни, продълговато яйцевидни или широко ланцетни, 30 - 100 мм дълги, 20 - 45 мм широки, късо разпръснато до равномерно влакнести, едро назъбени, към върха постепенно заострени, в основата закръглени, с 20 - 90 мм дълги дръжки; средните стъблови продълговато яйцевидни или широко ланцетни, 30 - 85 мм дълги, 12 - 25 мм широки, приседнали, назъбени, разпръснато до равномерно влакнести, понякога горната повърхност почти гола; горните стъблови листа тясно ланцетни. Съцветието просто, гроздовидно, рядко разклонено. Цветовете едностранно разположени в пазвите на листата по 1 (2) на 2 - 4 мм дълги дръжки. Чашковите дялове линейно ланцетни, 4,5 - 9 мм дълги, обърнати надолу, прилегнали към яйчника, целокрайни, често по външната повърхност късо влакнести, при плодовете слабо удължени. Венчето камбанковидно или широко фуниевидно, синьо виолетово, 20 - 30 мм дълго, с тръбица малко по-дълга от венечните дялове, отвътре с дълги меки власинки. Тичинките 12 - 16 мм дълги, с разширени в основата, копринесто влакнести дръжки. Кутийката 5 - 8 мм дълга, широко обратно конична до почти кълбеста, гола, или разпръснато до гъсто късо четинеста (четинките 0,2 мм), наведена надолу, в основата с 3 пори. Семената елипсовидни, 1,1 - 1,5 мм дълги, слабо сплеснати, бледокафяви, с тесен светъл ръб.
Период на цъфтеж: Цъфти: V - VIII, плодоноси: VI - IX.
Разпространение в България: Из поляни и храсталаци, в смесени широколистни и иглолистни гори, по тревисти и каменисти най-често силикатни терени, по-рядко по скалисти места, на плитки обикновено слабо развити почви, ограничено в равнините, по-често в предпланините и планините, в съобщества на Quercus dalechampii, Q. frainetto, Carpinus orientalis, C. betulus, Fagus sylvatica, Pinus sylvestris, P. heldreichii и др. Разпространено от 200 докъм 1900 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.
Общо разпространение: Европа (без арктическата област и островите), Кавказ (Предкавказие), Азия (Иран, Казахстан, Западен Сибир). Пренесен в Северна Америка.
Защитен статус: Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие
Лекарствено растение: не е лекарствено растение. http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096
Източник: „Флора на Република България”, том XI, БАН, Акад. Изд. „Проф. Марин Дринов”, София, (2013)
|
© K.Nanev |
Авторско право К. Нанев © 2012. Всички права запазени.