BGFlora.eu

Campanula sparsa Friv.

3039 (30). C. sparsa Friv., Magyar Tud. Társ. Evk. 4 (2) (1840) 201; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. 2 (1930) 547, p.p.; Fedorov, Fl. Eur 4 (1976) 79, p.p.; C. sphaerotrix p.p., auct. fl. bulg. non Friv. - Рехавоцветна камбанка

Семейство: Campanulaceae Adans
Род: Campanula L.
Вид: Campanula sparsa Friv.
Българско име: Рехавоцветна камбанка

Описание:

Едногодишно растение. Коренът 10 - 15 (20) см дълъг, плитко разположен, слабо разклонен. Стъблото (30) 40 - 90 (100) см високо, изправено, просто или почти от основата с дълги, прави, възходящи разклонения, четириръбо или неясно четириръбо с тесни, понякога късо четинести грапави ръбове, късо равномерно до разпръснато влакнесто, власинките плоски, меки, 1 - 2 мм дълги, стърчащи. Приосновните листа обратно ланцетни, 30 - 35 мм дълги, 8 - 12 мм широки, постепенно стеснени в къса тясно крилата дръжка или почти приседнали, в периода на цъфтеж, сухи, късо влакнести; средните стъблови, тясно обратно ланцетни, тясно до широко ланцетни, 45 - 90 (95) мм дълги, 7 - 11 (12) мм широки, приседнали, плитко тъпо назъбени, постепенно заострени или на върха закръглени, голи влакнести или предимно по долната повърхност разпръснато влакнести; власинките 0,5 - 1,5 мм дълги. Съцветието метличесто, продълговато, рехаво, с многобройни цветове. Чашковите дялове шиловидни, 4 - 10 мм дълги, повече или по-малко разперени, голи, по ръбовете с 1 - 2 (3) къси (0,1 - 0,3 мм) насочени нагоре зъбчета, при плодовете 12 - 20 мм дълги, в основата 2 - 2,3 мм широки, извити или усукани, до 2 пъти по-дълги от кутийката. Венчето (16) 18 - 25 мм дълго, синьо или бледо синьо, фуниевидно с тръбица почти равна или малко по-дълга от венечните дялове, отвътре с дълги копринести власинки. Тичинките 4 - 6,5 мм дълги, с къси, в основата езичесто разширени копринесто влакнести дръжки; прашниците 3,5 - 4 мм, 1,7 - 2,5 пъти по-дълго от тичинковите дръжки. Кутийката тясно обратно конична, (6) 7 - 10 мм дълга, тънко кожеста, гола, рядко неравномерно покрита с дребни бели брадавички, с 10 изпъкнали жилки. Семената елипсовидни, 0,5 - 0,6 мм дълги, кафяви до тъмно кафяви, с гладка лъскава повърхност, с фин рисунък от кафяво червеникави линии.

Период на цъфтеж: Цъфти: VI - VIII, плодоноси VII.

Разпространение в България: Из гористи места, храсталаци, поляни, в покрайнините на гори и в сечища, на умерено влажни и сухи плитки почви предимно на силикатна скална основа, от ксеротермния дъбов пояс до пояса на иглолистните гори, по- често в смесени широколистни гори в съобщества на Quercus dalechampii, Q. frainetto, Q. cerris, Fagus sylvatica. Предбалкан, Стара планина, Знеполски район, Витошки район, Западни гранични планини, Беласица, Славянка, Пирин, Рила, Средна гора, Родопи от 500 докъм 1300 (1600) м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Югоизточна Европа (Албания, Гърция, бивша Югославия, Унгария, Румъния).

Защитен статус: Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: не е лекарствено растение. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096

Източник: „Флора на Република България”, том XI, БАН, Акад. Изд. „Проф. Марин Дринов”, София, (2013)

1. 2. 3. 4. 5.

E-mail: krnanev@gmail.com

обратно към НАЧАЛОТО