Campanula transsilvanica Schur ex Andrae
3017. (8). C. transsilvanica Schur ex Andrae, Bot. Zeitung (Berlin) 13 (1855) 328; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Bale. 2 (1930) 530; Fedorov, Fl. Eur. 4 (1976) 85; C. cervicaria var. transsilvanica (Schur ex Andrae) Stoj. & Stef., Фл. Бълг. изд. 1, 2 (1925) 1085; C. transsilvanica subsp. davidovii Urum., Magyar Bot. Lapok 19 (1920) 38; C. cervicaria var. transsilvanica f. davidovii (Urum.) Stoj. & Stef., Фл. Бълг. изд. 1, 2 (1925) 1085 - Трансилванска камбанка
Семейство: Campanulaceae Adans
Род: Campanula L.
Вид: Campanula transsilvanica Schur ex Andrae
Българско име: Трансилванска камбанкаОписание:
Двегодишно растение. Коренът цилиндричен, задебелен, дълъг. Стъблото изправено, просто, 15 - 30 (40) см високо, цилиндрично, зелено или червеникаво виолетово, равномерно меко влакнесто до почти голо; власинките 1,5 - 2,5 мм дълги. Листата предимно по долната повърхност и средната жилка меко влакнести, по ръбовете дълго ресничести, власинките 1 - 2,5 мм дълги; приосновните с 4 - 7 см дълга, (0,8) 1 - 2 см широка, продълговато лопатовидна или обратно ланцетна плитко назъбена петура, постепенно клиновидно стеснена в дълга широко крилата дръжка; долните стъблови листа продълговато обратно ланцетни, с къса широко крилата дръжка; горните широко ланцетни, приседнали, със широка полу обхващаща стъблото, по ръбовете дълго ресничеста основа. Съцветието сложно, съставено от едно терминално главесто съцветие с многобройни приседнали цветове и няколко странични сближени припокриващи се пазвени групи цветове, всяка в основата с обвивка от триъгълно яйцевидни, над средата източено заострени, меко влакнести, по ръбовете ресничести, неравномерно плитко назъбени до почти целокрайни присъцветници. Чашковите дялове продълговато ланцетни, 5 - 7 мм дълги, в основата 2 мм широки, дълго ресничести; яйчникът гол или по жилките с единични дълги власинки. Венчето тръбесто фуниевидно 15 - 25 мм дълго, около 2 пъти по-дълго от чашковите дялове, виолетово, отвън по жилките с къси, отвътре с дълги меки власинки. Тичинките 7 - 10 мм дълги, с разширени в основата ресничести дръжки. Кутийката се отваря в основата с 3 пори.
Lectotypus (hic designates). С. transsilvanica subsp. davidovii Urum. - In pascuis et graminosis m. Pirin, leg. a. 1915 I. Urumov (SOM - №75244!).
Период на цъфтеж: Цъфти: VII - VIII, плодоноси: VIII - IX.
Разпространение в България: Из каменисти поляни на тъмноцветни планинско-горски и планинско-ливадни почви върху варовита или силикатна скална основа в иглолистния и високопланинския пояс в съобщества на Pinus heldreichii, Р mugo, Vaccinium myrtillus и др. Витошки район (Витоша), Пирин (Северен и Среден), Рила, от 1800 докъм 2500 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.
Общо разпространение: Румъния (Източни и Южни Карпати).
Защитен статус: Видът е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие
Лекарствено растение: не е лекарствено растение. http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096
Източник: „Флора на Република България”, том XI, БАН, Акад. Изд. „Проф. Марин Дринов”, София, (2013), “The Plant List” - www.theplantlist.org/tpl/record/kew-366574, Уикипедия, свободната енциклопедия, Red Data Book of Bulgaria - ecodb
От „Флора на Република България”, том XI, БАН, Акад. Изд. „Проф. Марин Дринов”, София, (2013)
* * *
Campanula transsilvanica Schur ex André is an accepted name
This name is the accepted name of a species in the genus Campanula (family Campanulaceae).
The record derives from WCSP which reports it as an accepted name (record 366574) with original publication details: Bot. Zeitung (Berlin) 13: 328 1855.Synonyms:
See "Status", "Confidence level", "Source" for definitions.
Sort the name records using thebuttons.
NameStatus
Confidence level
Source
Campanula cervicaria subsp. transsilvanica (Schur ex André) Tacik
Synonym
Campanula cervicaria subsp. transylvanica (Schur ex Heuff.) Tacik in Pawowskiego & Jasiew
Synonym
Synonym
Synonym
From “The Plant List” - www.theplantlist.org/tpl/record/kew-366574 * * *
Трансилванска камбанка
Трансилванска камбанка (Campanula transsilvanica) е декоративно растение от семейство Камбанкови ендемичен вид за България и Румъния. Разпространение
Трансилванската камбанка се среща по сухи каменисти места на надморска височина от 1900 до 2700 m. В България се среща в средна и западна Стара планина[1], Витоша[2] (резерват Бистришко бранище[3]), Рила[4] и Пирин.
Описание
Трансилванската камбанка е двугодишно тревисто растение с височина на стъблото 15 - 50 cm. Цъфти от май до август, цветовете са събрани в главичка.
Природозащитен статус
Растението е защитен вид, включен в Приложение № 3 на Закона за биологичното разнообразие. Основните заплахи за съществуването му са унищожаването на местообитанията му и събиране на растението от туристи.от Уикипедия, свободната енциклопедия * * *
Red Data Book of Bulgaria - ecodb
Campanula transsilvanica Andrae
Трансилванска камбанка
Сем. Campanulaceae – Камбанкови
Природозащитен статут. Застрашен
[EN B1ab(ii,iii)+2ab(ii,iii)]. IUCN(R), ЗБР.Морфология и биология. Двугодишно до много дишно тревисто растение с 0(40) m високо стъб ло. Листата продълговато до широко ланцетни, с 4–7 cm дълга, плитко назъбена петура и широка крилата дръжка. Съцветието сложно, от сближени и припо криващи се кълбести групи от цветове, всяка в осно вата с обвивка от присъцветници. Чашковите дялове продълговато ланцетни. Венчето тръбесто фуние видно, виолетово, дълго 15–25 mm. Плодът кутийка
с мнобройни семена. Цв. VII–VIII, пл.VIII–IX. Опра шва се от насекоми. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Среща се по откри ти каменисти поляни, покрай гори и в храсталаци, в иглолистния и във високопланинския пояс, често в
съобщества на Pinus heldreichii, P. mugo, Vaccinium myrtillus и др., на тъмноцветни планинско-горски и планинско-ливадни почви, върху варовита или сили катна скална основа.
Разпространение в България. Витоша, Пирин (Сев.), Рила; от 1800 до около 2500 m н. в. Посоч ва се за Западна и Средна Стара планина (Асьов,
Петрова, 2006).
Общо разпространение. България, Румъния (Из точни и Южни Карпати).
Отрицателно действащи фактори. Пашата, утъпкването от животни и от туристи, опожаряването за усвояване на терени за пасища са факторите, които
се отразяват неблагоприятно на вида и водят до намаляване на числеността на популациите. Природните бедствия (свлачища и порои) са потенциална
заплаха за местообитанията .
Предприети мерки за защита. Защитен вид съ гласно Закона за биологичното разнообразие. Реги стриран в 1997 IUCN Red List of Threatened Plants с
категория „рядък“. Част от находищата са в защите ни територии (национален парк „Рила“, включително в „Централен Рилски резерват“, природен парк
„Витоша“, национален парк „Пирин“ – резерват „Баюви дупки–Джинджирица“) и попадат в защите ни зони от Европейската екологична мрежа НАТУ РА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Ограничаване на стопанската дейност и туризма в близост до нах дищата на вида. Съхраняване на семена в Националната семенна генбанка в гр. Садово и проучване на възможностите за отглеждане извън природните местообитания.
Литература: Анчев, 1984, 1992а; Чешмеджиев, 2003; Асьов, Петрова, 2006; Walter & Gillett, 1998.
Минчо Анчев, Валентина Горанова
* * *
1.
2.
3.
|
© K.Nanev |
Авторско право К. Нанев © 2012. Всички права запазени.
