Cardamine bulbifera (L.) Crantz
1244(1). C. bulbifera (L.) Crantz, Class. Crucif. (1769) 127; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. 1 (1925) 399; Dentaria bulbifera L., Sp. Pl. ed. 1 (1753)653; Стоян. Стеф., Фл. Бълг. изд. 1, 1(1924) 508 — Луковична горва
Семейство: Cruciferae Juss. (Brassicaceae)
Род: Cardamine L.
Вид: Cardamine bulbifera (L.) Crantz
Българско име: Луковична горваОписание:
Многогодишно растение. Коренището 7 - 20 см дълго, 2 - 3 мм дебело, на върха разклонено, с 2 - 4 мм дълги и 3 - 4 мм широки триъгълни месести люспи и с тънки нишковидни корени. Стъблото приповдигащо се или изправено, 30 - 60 (70) см високо, цилиндрично, неразклонено, голо или в долната част с къси власинки, зелено или белезникаво зелено, в долната част безлистно, в горната най-често с 10 - 12 листа. Листата голи или по ръба с къси четинести, а по долната повърхност с оскъдни прилегнали къси власинки. Приосновните листа с дълги дръжки, нечифтоперести, със 7 ланцетни, продълговати до обратно ланцетни, назъбени, на върха остри листчета; долните 1 - 2 двойки с къси дръжки. Стъбловите листа последователни, с къси дръжки, в пазвите с по една яйцевидно сферична, кафяво виолетова луковичка; долните нечифтоперести, със 7 ланцетни до продълговато ланцетни, назъбени, остри листчета; горните постепенно към върха намаляват, с 5 или 3 листчета; най-горните прости, цели, линейно ланцетни, остри, в основата клиновидни, целокрайни или назъбени. Съцветията къси, най-често със 6 - 12 цвята. Цветните дръжки изправено отклонени. Чашелистчетата 5 - 6 мм дълги, ланцетни до продълговати, зеленикави, с бяла ципеста ивица по края, на върха виолетови. Венчелистчетата 12 - 16 (18) мм дълги, 2 - 3 пъти по-дълги от чашката, обратно продълговато яйцевидни, виолетови, розови или бели. Дългите тичинки 7 - 8 мм, късите 5 - 7 мм дълги, със жълти, 1,5 мм дълги прашници. Цветовете често стерилни. Дръжките на шушулките 10 - 17 мм дълги, изправено отклонени. Шушулките 2,5 - 3,5 (4) см дълги и 2 - 2,5 мм широки (много рядко съзряват), линейно ланцетни, малко сплескани, към върха изтънени в 2 - 3 мм дълго, конично стълбче със сферично, по-широко от стълбчето, близалце. Семената 2,5 - 3 мм дълги, 1,5 мм широки, 0,6 мм дебели, продълговато яйцевидни, жълто кафяви, по края червеникави, блестящи.
Изменчивост
f. bulbifera. Стъблото изцяло голо. Листата голи или само по ръба с редки зъбчести власинки.
f. pilosa Waisb., Österr. Bot. Zeitschr. LI (1901) 130; C. bulbifera var. pilosa (Waisb.) O. E. Schulz, Engl. Bot. Jahrb. XXXII (1903) 361. Стъблото в долната част с къси власинки. Листата от долната страна с редки прилегнали власинки и по ръба с гъсти зъбчести власинки.Стопанско значение. Коренището се използува в народната медицина. Декоративно.
Период на цъфтеж: Цъфти: IV - VI.
Разпространение в България: Из широколистни гори и сенчести, храсталаци, най-често в планинския пояс, до 1400м надморска височина. Разпространено. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.
Общо разпространение: Европа (с Изключение на крайния югозапад и на най-северните части), Средиземноморие, Югозападна Азия, Кавказ.
Защитен статус: Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие
Лекарствено растение: да, лекарствено растение е. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096
Източник: „Флора на НР България”, том IV, БАН, София, (1970)
|
© K.Nanev |
Авторско право К. Нанев © 2012. Всички права запазени.