BGFlora.eu

Carex acutiformis Ehrh.

442 (58). C. acutiformis Ehrh. Beitr. IV (1788) 43; Aschers. et Graebn.Syn. II, 2 (1903) 214; Hayek Prodr. Fl. Penins. Balc. III (1933) 191—192; Ахтаров Родът Carex в България (1957) 132; C. paludosa Good. Trans. Linn. Soc. II (1794) 202 — Възостра острица

Семейство: Cyperaceae J. St. Hill.
Род: Carex L.
Вид: Carex acutiformis Ehrh.
Българско име: Възостра острица

Описание:

Многогодишно сиво зелено растение със силно развито коренище и подземни, дълги, груби издънки. Стъблата тристенни, с остри ръбове, грапави, 30 – 120 (150) см високи, в основата обхванати от червеникави или кафяви безлистни, мрежесто разнищени влагалища. Листните петури синкаво зелени, корави, (3) 5 - 20мм широки, в долната част сдиплени под остър ъгъл, към върха заострени, равни на дължината на стъблото, на тръбната страна грапави. Съцветието се състои от 5 - 7 класчета. Прицветните листа тревисти, без влагалища, петурата на най-долния прицветен лист превишава по дължина съцветието. Връхните 2 - 3 класчета сближени, мъжки, продълговати, ланцетно цилиндрични, 2 - 4 см дълги, с продълговато ланцетни покривни люспи, в долната част на класчетата тъпи, в горната с фино назъбени по края връхчета. По-долните класчета раздалечени, цилиндрични, 2 - 7 см дълги, приседнали или на къси дръжки, женски, с ланцетни и тясно ланцетни, шиповато заострени, кестеняви или черно кафяви, по средата бледо зелени, два пъти по-тесни и равни или по-дълги от плодните торбички, покривни люспи. Плодните торбички продълговато яйцевидни, плоско тристенни, оловно маслинено зелени, после възкафяви, 4 мм дълги, с многобройни изпъкнали жилки, в основата закръглени, с къси дръжки, към върха изведнъж стеснени в жълтеникаво, късо, гладко, на върха полулунно, вдлъбнато носче. Близалцата 3. Плодът дребно, обратно яйцевидно, триръбесто орехче.

Изменчивост

forma acutiformis; forma typica Beck Fl. Nied.- Österr. (1809) 143. Покривните люспи постепенно заострени, по-къси или еднакво дълги с плодните торбички. Листата широки 3 - 8 мм. Разпространена форма.
forma maxima Urban Verh. Bot. Ver. Brand. XXII (1880) 54. Листата широки 12 - 18 мм. Долните класчета н» дълги дръжки. Североизточна България — Варненско, Разградско; Западна България — Панчарево, Самоковско ; Южна. България — Пловдивско.
Период на цъфтеж: Цъфти: V - VI.

Разпространение в България: Заблатени и мочурливи места в низините и котловините в Северна и Южна България. В планинските области до 1100 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Западна и Източна Европа, Балкански полуостров, Кавказ, Мала Азия, Иран, Средна Азия, Западен Сибир, Северна и Южна Африка, Северна Америка (пренесено).

Защитен статус: Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: не е лекарствено растение. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096

Източник: „Флора на Н. Р. България”, том II, БАН, София, (1964)

1. 2. 3. 4. 5. 6.

E-mail: krnanev@gmail.com

обратно към НАЧАЛОТО